- | СБХ, Шипка 6, 1 B
Галерия (54)

90 години от рождението на художника

откриване: 21 март, четвъртък, 18:00 часа

Тази изложба е посветена на 90-годишнината от рождението на художника Миткo Панайотов (1934 – 1994). Той умира внезапно преди 30 години, в навечерието на своята индивидуална изложба, подготвена по повод шестдесетата му годишнина. Твърде рано прекъсва житейският му път, твърде рано и в творчески план. Прекъснат е най-плодотворният период в развитието му като художник. 


+++

Светлин Русев за М. Панайотов, 1994: 

Неочаквано, тихо и странно, както живя, си отиде един от малкото художници, които преди да споделят изкуството си със зрителя, дълго го носеха и преживяваха в себе си.
Митко Панайотов сравнително малко показваше, още по-малко излагаше, като че се притесняваше да заеме място в залата. А картините му, плътни и наситени, обърнати навътре в себе си, бяха повече състояние на духа, отколкото определеност на природата. Това изкуство като че ли беше миг от късната привечер, когато всичко притихва, нещата стават тайнствени и неуловими, цветовете минават един в друг и само тук-там проблясват като самотен камбанен звън в безкрая на пространството. Онзи миг, в който денят, преди да е станал нощ, задържа мъждукащата и спасителната надежда на светлината.
Тази живопис не блести с ефекти, но има онази
вътрешна светлина и духовно присъствие, които отделят истинския артист от добрия занаятчия.
Митко Панайотов / Светлина


Заедно с това имах чувството, че още от студентските години Митко Панайотов носеше зрелостта в изкуството си като даденост на духа.
И може би затова от най-ранните работи – прекрасната дипломна работа „Миньори“ до експресивната мощ на последните произведения, всичко при този художник, носещ в очите си тъгата и миньорската печал, беше не просто изкуство, а споделена човешка доброта.
Достойнство, което малцина притежават и като качество на изкуството. Митко Панайотов беше от тези избраници на Духа.
(1994, при откриване на изложбата на М. Панайотов в СГХГ по повод 60-ата му годишнина)
+++

За автора

Митко Панайотов (1934 – 1994) е роден в град Перник. Завършва живопис в Художествената академия в София, като учи последователно при професорите Ненко Балкански, Боян Петров, Илия Петров и Дечко Узунов, при когото се дипломира през 1959. Дипломната му работа „Миньори“ е отличена през същата година със златен медал на Студентския фестивал. Оттогава редовно участва във всички общи художествени изложби, а така също и в много изложби в България и чужбина.

+++

+++

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова