Живопис
галерия „Нирвана“, София
вернисаж: 17 май 2022 (вторник), 17:00 – 20:00
Изложбата е отворена от понеделник до петък, 10:30 – 18:30. Вход свободен.
+++
Десислава Минчева за изложбата си:
Искаше ми се тази изложба да бъде свързана по някакъв начин с името на галерията. Започнах я, след като позатихна истерията с ковид и имаше шанс да просветне в тунела. Във всеки случай се нуждаех от някакъв контрапункт на цялата тягост и изолация. После дойде войната в Украйна (не че човечеството някога е живяло мирно и в хармония). Накрая си отиде от този свят и майка ми – загуба, която не се преживява лесно. Една празнина, която трудно се запълва, а може би и никога... През цялото време аз рисувах, защото това е единственият изход и спасение, като се съпротивлявах на онова отвън. Знам, че майка ми би постъпила по същия начин, и това малко ме успокоява. И така – нирваната някак се отложи, уви!
Но винаги, въпреки всички тежки събития и времена, надеждата продължава да съществува в нас. Надежда за красота във всякакъв смисъл!
Ще си остана непоправим романтик и идеалист,
който вярва, че изкуството трябва да ни отвежда някъде над трагедията и бита, че е нещо сакрално, че съдържа в себе си често безплоден, но постоянен стремеж към съвършенство, че е еманация на съпричастността към другите или поне замалко ни отделя от сивотата на делника. Някои художници рисуват ада в себе си и света, други бягат от него, опитвайки се да запечатат красотата, макар и на един миг, каквито мигновения има достатъчно в живота ни и слава Богу! Аз съм от втория вид.
Десислава Минчева / от изложбата
Имах щастието да пътувам доста. Видях места, които ще ме съпровождат до смъртта ми. Срещнах хора, до които се докосваш за минути, но не забравяш никога.
Реших, макар и формално, да разделя експозицията на 3 части, каквото е и пространството на галерията. Китай, Индия, Гибралтар. Някъде съм стояла дълго, другаде – само часове. И въпреки всичко тези места ми дадоха усещане за покой, непреходна красота и смисъл.
Китай за мен е истинската нирвана. Край езерото в Ханджоу съм изживяла най-дълбоката и тиха екзалтация и ако искам да успокоя душата си, си представям, че седя край водите му и гледам поклащането на лотосите.
Индия е нещо друго – болка в сърцето и стомаха, драма и красота, тъга и необяснима радост, мъка и просветление, оплетени в кълбо. Струва ми се, че тепърва ще рисувам и нея, и хората и...
Гибралтар – не бих искала да го видя пак, за да не разваля спомена на мистичното утро отпреди години, нито остротата на преживяването. Беше невъобразим изгрев – без сладост, като удар с ултрамаринено острие.
Всеки разбира нирвана по своему, така мисля. И също така мисля, че е непостижима, освен за малцина избрани. Тя може да бъде просветление без чувства, пълно спокойствие на ума... За будистите е освобождаване от цикличното страдание. Може би и затова съм така обсебена от Варанаси, най-древният град на света, където хората кротко очакват край река Ганг освобождение от преражданията си. Дали изобщо е възможно да бъде постигнато така жадуваното укротяване на съзнанието днес? Не съм сигурна. Но аз ще продължавам да рисувам с надежда онова, което ме е карало да се чувствм щастлива, умиротворена или пък развълнувана. Дано го усетите, много бих искала!
За мен нирвана е състояние на безусловна любов. Към хора и места. Независимо от всичко!
Десислава Минчева,
май, 2022
+++
Десислава Минчева беше сред номинираните за Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ / 2021. Повече можете да научите в публикацията ни от Бюлетин на СБХ, (брой 01 / 2022, 8 с.) в е-бюлетин тук:
+++
Разгледайте и портфолиото на художничката:
+++
Точната локация на галерия „Нирвана“ можете да видите
тук