откриване: 25 юни, четвъртък, 18:00 часа

Изложбата представя развитието на проекта „Спаси ме, река“, започнат по време на резиденцията ми в Cite internationale des arts, Париж (април – май 2025), с продължение в София.

По време на престоя си в Париж наблюдавах река „Сена“ от прозореца на ателието. Усещах я и докато спя, почти се слях с нея. Не музеите с препускащата световна тълпа, а реката с мостовете, посърналите останки от букинистите, уличните музиканти, корабите и младите хора, насядали на брега, ме свързаха завинаги с Париж. Реката с нейната милост да отмива случайното и да задържа смисъла. През нощта по повърхността на водата проблясват случайните светлини на минаващите кораби, смесени със светлините на сградите. От неоновите кораби звучи танго и понякога има само една танцуваща двойка на палубата. Следват шумните туристически корабчета с незбежния глас на екскурзовода и повтарящия се разказ за града, който е роден на островите и се разраснал, усвоявайки околните блата, а после опожаряван периодично. Последният голям пожар е в сърцето на Париж – Нотр Дам. Когато стоиш на моста „Маре“ и наблюдаваш навлизащото под него корабче, знаеш, че екскурзоводът вече е обяснил как този мост сбъдва желания и сякаш чуваш безмълвния шум на желанията, екраниран от сводовете на моста...

Защо се нуждаем от спасение,

защо отчаяно търсим изход, макар да знаем, че зад стената, в която разбиваме главите си, винаги има друга стена. Надеждата, която умира последна, всъщност ни казва, че е възможно вече да сме мъртви. Какво остава след нас? Със сигурност не точно това, което сме оставили, а онази част от него, която влиза в работа. Интерпретирано наследство – удобно за употреба. Надеждата съществува. Тя пада тежко върху вълните. Повърхността отнася повърхностното, а същността потъва на дъното и чака следващия слой на утаяване. Реката се явява голямата метафора за линейно време и човешкото съзнание, а Утаяването материализира времето.

Ентропията и утаяването като две проявления на диалектическо цяло са теми, които ме занимават отдавна. Ако ентропията е разпад и хаос, утаяването е нейният контрапункт – вид ред, наслояване, усядане и стабилно ситуиране в нов порядък, в нова конфигурация – като град, култура, свят. Разбира се физичните закони имат своето отражение и в света на хората – идеен и социален. Както законът за съхранението на смисъла, точно както утаяването, отделя твърдите частици от разтвора, така и в познавателен план ентропията на информационния поток се преодолява чрез утаяване и осмисляне. Процес на филтриране на безпорядъка, при който хаосът се превръща в трайно знание, а отделните системи се развиват, чрез утаяване и установяване на модели – научни, социални, културни и морални норми, които устояват на разрушителния ход на времето.

+++

От началото на 2026, като ревностен обитател и на Фейсбук, ме вълнува как се установява истината в урагана от информационен шум и дезинформация, и как точно властта се свързва с моралните норми.

Самата интелектуална дейност функционира в постоянен конфликт между менталния хаос, стрес, разпиляване на мисли и неизведени идеи, за които утаяването е спасение, начин на изкристализиране и инфилтрация на мъдрост в резултат на житейския опит. Точно така работя и аз. Пускам във Фейсбук своите нощнородени рисунки и филтрирани визии – внезапни идеи, недооформени и неподписани. Те обикалят годината и алгоритъмът ги връща като спомени, но улегнали и утаени – всъщност не те са се променили, а моето възприятие. Дори понякога се оказват напълно забравени, като нови.

Изложбата представя моя начин на визуална ентропия – утаяване.

Тя е опит да покаже този процес като валиден не само за мен, но и за другите. За света.

Експозицията представя видео, две рисувани арт книги, инсталации от принтове и сейфобекти – утайници – нови работи, породени от това, което заедно живеем. Включени са и преработени, и надградени произведения от предходни години.

Накрая ентропията побеждава и отново ни връща пред черната стена, защото изходът е в нас и всеки човек е Вход.

В памет на Деян Янев.

Мария Ландова

+++

За автора

Мария Ландова е художник, сценарист, продуцент и режисьор на документални филми. Завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис“. Работи в областта на мозайката и витража. Като сценарист Ландова е автор на над 20 документални филма, посветени на хора на изкуството. Удостоена е с национални и международни награди за сценарий. Мария Ландова има дългогодишен педагогически опит – преподавател в Национален учебен комплекс по култура, директор на Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“, където създава първата галерия към средно училище „Дебют“. Като арт журналист тя е автор на текстове за изобразително изкуство – рецензии за изложби и интервюта в различни медии. Колумнист във в-к „Капитал“ (културни притурки „КапитЕл“ и „Капитал Light“), сп. „Сега“, сп. „Паралели“, „Литературен вестник“. Води рубрика за изобразително изкуство в предаването „Арт ефир“ по БНР, програма „Христо Ботев“. Публикува текстове за изложби и интервюта с художници в сп. „Лик“, сп. „Тя“ и вестниците „Култура“, „Стандарт“, „Сега“, „Век 21“. Като художник е автор на мозайки и витражи в различни градове и обществени сгради. Илюстратор на стотици разкази и стихове, публикувани в печатни медии. Член е на Съюза на българските художници и на Съюза на българските журналисти. През 2026 участва в „Пролетен салон“ – Габрово, удостоена е с грамота за участието си в изложбата – конкурс за съвременни визуални изкуства „Дисонанси“. През 2025 е номинирана за участието си в биенале „Изкуството на миниатюрата“; организира отворено студио в Cite internationale des arts, Париж, Франция – част от Проекта „Пътуващи изложби“ (НФК); открива своя изложба в галерия „Стубел“, София. През 2023 организира серия от самостоятелни изложби по проекта „Инстинкт за НЕприспособимост“ (НФК), популяризиращ поезията на Георги Рупчев, в галерия „Депо“, София. През същата година организира самостоятелни изложби в зала 2 на СБХ на „Шипка“ 6, София; в галерия „Май“, Сливен; в Босилеград, Сърбия. През 2008 година има самостоятелна изложба в галерия „Дебют“, София.

+++

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова