Ако може да се каже за една живопис, че е откровена и непретенциозна, то това е живописта на Лиляна. Художничката рисува нещата, които обича и познава, с онази вътрешна потребност, с която се вършат обикновените неща и то със завидна последователност. Голите женски фигури и пейзажите, натюрмортите с цветя са живописвани с откровен реализъм. Въпреки това тази живопис остава интуитивна и чувствена. Тя докосва сетивата директно. Тя е красива и привлекателна, без да е сладникава. В същото време, благодарение на цветната сдържаност и сложното степенуване на основната тоналност, тя звучи условно и абстрактно – като музика. Картините излъчват особена седефена светлина, която ги озарява отвътре и разкрива една нова съдържателност.

И още нещо – тази живопис е добра не във физическия, а в нравствения смисъл на това понятие, защото е живопис на спокойното съзерцание.
Мисля си, че днес, когато ежедневно се срещаме с произведения, които се напъват да ни внушават велики послания, когато естетическите категории /докато съществуват/ са с неясни и размити граници, когато и непозволеното е позволено, светът в картините на Лиляна Русева е остров на спокойствието и обикновените човешки неща, от които толкова много се нуждаем. Но спокойствие, породено от разбирането, че красотата е функция на личната чувствителност на художника...”

Ивайло Мирчев