откриване: 2 септември, понеделник, 18:00 часа
куратор: Александра Мицева

Румънски художници скандират Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! в София, България, 35 години след падането на комунизма в Източна Европа.

Фондация ArtSociety в партньорство със Съюза на българските художници кани обществеността на изложба, на която се обсъжда близкото историческо минало на Румъния и България в контекста на 35-годишнината от падането на комунизма в Източна Европа.

Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! е концептуална изложба, която представя за първи път в София близо 20 румънски художници. Сабин Балаша, Феликс Афтене, Андрей Чинтила, Ирина Драгомир, Ондин Слимовски, Жорж Мазилу, Михай Мурешан и Роберт Льоринц са само част от тях – от утвърдени до млади автори, отразяващи няколко фази на румънското съвременно изкуство.

Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! разглежда визуално близкото минало на Румъния, като представя илюстративни художествени интерпретации на начина, по който приемането на собствената история, въпросът за свободата и разбирането на личния опит в един свят на преход са въпроси, които интересуват румънския артистичен свят.

Като се има предвид, че българската общественост ще открие тук визуални мотиви от общ спектър, изложбата е замислена като покана за междукултурен диалог, който да сближи двете културни пространства.

Свободата, разгледана от различни ъгли чрез различни средства.

Идеята за свободата е разгледана от множество гледни точки, като до известна степен се поставят фундаментални въпроси, които изследват значението на свободата 35 години след разпадането на съветския блок. Избраните художници разглеждат идеята за свободата от различни ъгли, като улавят различни теми като интимност, мечтателност, бунт, мъка, лиризъм или самота.

Много от представените творби най-често се интерпретират чрез метафори и символи, но понякога, както при Джордже Ангелеску, препратките към реални исторически събития или герои задържат зрителя в драматичното (независимо близко или далечно) минало.

От друга страна, творбите на Феликс Афтене, Ирина Драгомир, Жорж Мазилу и Ондин Слимовски отразяват свободата, разбирана като вътрешно преживяване въпреки всички ограничения, или свободата, възприемана като форма на бягство в света на въображението и мечтите. Сабин Балаша, Андрей Чинтила и Марсел Гугуяну са вдъхновени от темата за интимността като пространство на неприкосновена, но крехка свобода. За разлика от тях творбите на Петре Величу, Хайди Тредник, Октавиан Йоан Пенда, Михай Мурешан и Роберт Льоринц се съсредоточават върху теми като мъка, страдание, отчуждение и самота, поставяйки въпроса за границите на индивидуалната свобода и трудността да се намери смисъл в един постоянно променящ се свят.

В допълнение към разнообразието от гледни точки, от които е разгледано понятието за свобода, друг уникален аспект на изложбата е разнообразието от изобразителни средства – от абстрактна живопис до фигуративно изкуство, от рисунка до скулптура и обект. Същевременно подборът на художниците е доста широк – от утвърдени до млади автори, преминавайки през няколко фази на съвременното изкуство и отразявайки кураторската визия, възприела смел дискурс за свободата.

+++

Свобода за сближаване

Новият сезон в програмата на Съюза на българските художници след кратката лятна ваканция започва през септември в галерия-книжарница „София прес“ и, за наша радост, е с изложбата от Румъния, наречена Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!. В любимото на столичани камерно експозиционно пространство в центъра на града са представени множество художествени интерпретации на тема, която може да е колкото субективна и лична, толкова и фундаментална и с глобално значение за съществуването и развитието на човечеството – темата за свободата.

Експозицията събира в изложбената зала творбите на една отбрана група от представители на няколко поколения съвременни румънски художници, работещи в различните сфери на изобразителното изкуство, с техните гледни точки и

визуални концепции за свободата, поднесени и в контекста на изминалите вече 35 години

от онази драматична, въодушевяваща и обнадеждаваща есен на 1989, свързана с падането на Берлинската стена, с рухването на тоталитарната система в страни като Румъния и България и бележеща началото на целия процес на разпадането на социалистическия лагер.

Йон Алин Георгиу (1929 – 2001) / Висяща градина, 1972

Благодарение на букурещката фондация ArtSociety с нийния опит и доказани с времето способности в мисията за подкрепа и популяризиране на модерното и съвременно румънско изкуство софийската публика има шанса да види концептуалната изложба Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! и да я приеме като покана за един своеобразен визуален диалог с румънските артисти и техните възгледи за свободата като реалност или фикция, като истина или илюзия, като личен избор и/или обществена отговорност…

Всеки посетител на изложбата, всеки зрител, в зависимост от поколението, към което принадлежи (например, повече от една трета от живота на хора като нас, родените през 60-те, е преминала в условията на тоталитаризма…), и предвид общия спектър на проблемите и на румънците, и на българите, би могъл да погледне на този въображаем диалог и като на възможност за преосмисляне на собствената история и размисъл за принципите, по-които работят нашите ценностни системи 35 години след падането на комунизма в Източна Европа.

За Съюза на българските художници и неговата аудитория „Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!“ е важно събитие – от една страна, само по себе си, като изложба с интересна и актуална концепция, провокативна тема, комуникативна, отворена, вариативна, интригуваща…, а от друга страна, като специална част от чуждестранните представяния на нашата сцена и хоризонта на нашата международна дейност и желаната перспектива за нейното обогатяване и намиране на нови пътища за по-активен културен обмен между толкова близките Румъния и България.

Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! достойно се нарежда до предходните представителни румънски изложби в салоните на Съюза на българските художници от последните години, предизвикали голям интерес, като reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit, състояла се през септември 2022 в мащабната зала „Райко Алексиев“ с експозиция, инициирана от специално създадената платформа, обединяваща група румънски художници, които чрез медии, визуални изкуства и пърформанси се намесват и разплитат, доколкото е възможно, всякакви културни неразбирателства с амбиция за по-качествено общуване, добри отношения, създаване на мрежи и глобално разбирателство. Проектът с куратор проф. д-р Петру Лукач, председател на UAP, Румъния, и с комисар д-р Река Чапо Дуп, член на ръководството на UAP, секция „Скулптура“, изпълни своята основна цел да покаже разнообразието от форми и богатството на визуалните езици в отговор на предизвикателствата на съвременното изкуство.

                                                                                                                                                                                      Робърт Лоринц / Ето човека, 2023

Точно една година преди Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!, също през септември, в галерия „София прес“ бе представена изложбата „Синеморец 2023“, резултат от творческата среща на група румънски художници в един все още вълшебен кът на България, където творците се докосват едновременно до реката, планината и морето. Проектът по идея и реализация на Дана и Георги Войнови, познати на българската публика с активната си колекционерска и меценатска дейност, подпомогнат активно и от галерия „Романа“, Букурещ, с директор Емил Ене, бе вдъхновен от еклектичната природа, митологията и историята на тези земи…

Само в рамките на три изложби: Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!, „Синеморец 2023“ и reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit, за три години в София ще са представени творбите на около 60 румънски съвременни артисти.

Някъде прочетох, че през 2019 е отбелязана 140-ата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между България и Румъния, а преди две години – 30-годишнината от подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Румъния, както и 15-годишнината от присъединяването на двете страни към ЕС. Сигурно връзките, преки и косвени, официални и неофициални, във и чрез изобразителното изкуство между румънци и българи ще да са и много по-отдавнашни, но със сигурност изложбата Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom! ще бъде още една стъпка към сближаването на румънската с българската култура и крачка към нови свободни (надявам се) хоризонти на изкуството.

От името на Съюза на българските художници бих искал да благодаря на фондация ArtSociety и нейния директор Александра Марин, на куратора на изложбата Александра Мицева и на всички румънски артисти, които скандират или (защо не?) тихо повтарят в съзнанието си: „Li-ber-ta-te! Cво-бо-да! Free-dom!“. Благодарност и към всички, подкрепили изложбата и пригласящи ѝ.

Любен Генов, председател на СБХ

+++

Този проект е съфинансиран от Румънския културен институт чрез програма „Кантемир“ – рамка за финансиране на културни проекти, предназначени за международна среда. Румънският културен институт не носи отговорност за съдържанието на този материал или за начина, по който могат да бъдат използвани резултатите от проекта. Те са изцяло отговорност на бенефициента.

За фондация ArtSociety
Независима културна организация, основана през 2010 от известния изкуствовед и историк на изкуството Руксандра Гарофеану (1944 – 2021), фондация ArtSociety Cultural Center подкрепя и популяризира румънското наследство, модерното и съвременното изкуство, като организира кураторски и тематични изложби и културни събития. ArtSociety работи за признаване значението на румънското изкуство и неговата връзка с европейското изкуство. Чрез своите проекти цели да допринесе за образованието посредством запознаване с изкуството и създаване на нови механизми за разбиране на събитията и историческия период, в който се намираме. Изкуството е съществена част от образованието на новите поколения и чрез партньорствата си фондация ArtSociety Cultural Center се превръща в продължение на държавните институции, отговорни за образователните програми, като осигурява на младите хора достъп до всички форми на художествено изразяване.

+++

Участници

Михай Мурешан
Роден през 1995 г. в Герла, окръг Клуж, Михай Мурешан получава бакалавърска и магистърска степен от Университета за изобразително изкуство и дизайн в Клуж-Напока, специалност „Живопис“. Понастоящем е докторант в същото учебно заведение. Художник с непрекъснато развиващ се стил, Михай Мурешан ни предлага ранните знаци на една солидна, ясна и творческа концепция, основана на самотна и меланхолична атмосфера. Природата е неговият най-добър модел и художникът успява да улови най-малките неща, които изграждат веригата на живота, пресечната точка между всичко, което е по-сложно, но и по-сдържано в природата.

Ирина Драгомир
Родена през 1983 г. в Мангалия, Ирина Драгомир завършва Художествения университет в Букурещ и е важен глас на новото поколение съвременни художници. Излагала е в най-важните музеи и художествени галерии в Румъния. Изкуството на Ирина Драгомир съчетава съвременните елементи, цветове, символи и условности на попарт културата, а героините в творбите й представляват различни гласове на човешката природа.

Роберт Льоринц
Роберт Льоринц е изгряващ художник, роден през 1995 г. в Сфънту Георге, окръг Ковасна. Получава бакалавърска и магистърска степен от Университета за изобразително изкуство и дизайн в Клуж-Напока под ръководството на Йоан Сбърчу. Роберт черпи вдъхновение от страстта си към музиката, киното и литературата. Изследва обаче и силата на визуалното изкуство, вдъхновено от митологията и символизма. Неговите герои, силно индивидуализирани чрез детайли като облекло или физически черти, са уловени в състояние на дълбока замисленост, създавайки едно по-скоро неисторическо пространство.

Влад Параскив
Роден през 1994 г. в Бистрица, Влад Параскив учи в Университета за изобразително изкуство и дизайн в Клуж-Напока, където получава бакалавърска и магистърска степен по живопис. Художникът определя работата си като двусмислено напрежение между сериозност, ирония, забавление и чудатост. Обича да създава минисерии по дадена тема, а един от основните му интереси е да изследва живописната среда както заради широкия спектър от формални изразни качества, така и заради връзката между рационалния и инстинктивно-автоматичния избор, който използва, за да предаде послание или идея.

Хайди Тредник
Изявена студентка от Университета за изобразително изкуство и дизайн в Клуж-Напока, Хайди Тредник (р. 1994 г.) продължава обучението си в Белгия и Испания по програма „Еразъм“. Художничката експериментира с различни материали като бронз, керамика и камък, но също и с материята на гъбата, с нейната способност да създава структури в сравнение с други материали. По този начин изследва различни начини на конструиране и техните граници, като манипулира метафоричния потенциал на елементите. Творчеството й илюстрира отраженията и влиянията на мислите й и връзките между тях, опитвайки се да анализира и организира чрез скулптура емоционалния материал, който е натрупала.

Лучиан Смау
Роден през 1967 г. в Бухуш, Бакъу, Лучиан Смау завършва Художествената академия „Джордже Енеску“ в Яш, специалност „Скулптура“. Творчеството му е манифест на вярата му в изкуството на портрета, на човешката фигура – особено на женската. Персонажите, изобразявани от художника, представят стилизирани женски архетипи, грации, химери или женски божества, които говорят с птиците. Музите са изваяни от бял мрамор, гранит, камък или бронз – материали, които придават известно благородство на фигурите, трайни са и издържат дълго на земята.

Октавиан Йоан Пенда
Завършил Академията за визуални изкуства в Букурещ, Октавиан Йоан Пенда (1956 – 2011) е румънският художник, работил върху първата румънска банкнота след революцията от 1989 г. Живописец и гравьор, скулптор и медалиер, керамик и художник на стъкло, писател и професор, Пенда е уникална личност заради способността си да работи в няколко области на визуалните изкуства.

Петре Величу
Изключителен съвременен художник, Петре Величу (р. 1950 г.) е известен с характерния си стил, който се движи между сюрреализма и магическия реализъм. Величу е учил в Художествения институт „Николае Григореску“ при Георге Шару. Творчеството му е съчетание между фигуративни и абстрактни елементи, където всяка картина сякаш въплъщава свой собствен свят, изпълнен със символика и мистерия. Тази смесица от реално и въображаемо често се материализира в теми като карнавала, където маската се превръща в ключов символ – не просто аксесоар, а врата към разкриването на дълбините на душата. В творбите му динамиката на цвета и детайлите създава интензивен визуален ефект, превръщайки всяка картина в жив спектакъл от цветове и движение, а символите и метафората са средствата, с които художникът създава вътрешни лабиринти.

Феликс Афтене
Феликс Афтене е роден във Васлуй през 1972 г. и завършва Художествената академия „Джордже Енеску“ в Яш, Факултет по декоративно изобразително изкуство и дизайн, специалност „Стенопис“, като отличник на випуска. Художникът живее и работи в Яш, но е известен както в страната, така и в чужбина благодарение на богатата си творческа дейност, включваща произведения в областта на живописта, скулптурата, стенописа и новите изразни средства. Негови творби могат да бъдат открити в най-важните музеи в страната като Националния художествен музей на Румъния или Музея за съвременно изкуство на Румъния. Творчеството на Феликс Афтене се съсредоточава върху човешкия характер, обогатен с митове, който върви по пътя на съществуването, колебаейки се между радостите на духа и тези на тялото.

Жорж Мазилу
Роден през 1951 г. във Вънжулец, Румъния, Жорж Мазилу завършва Художествения институт „Николае Григореску“ в Букурещ през 1974 г. От 1982 г. живее и работи във Франция и Испания. В художествения му дискурс откриваме проявления на човешката природа: радост, любов, тъга, наивност, фалш. Действия, насочени към свръхестественото, които радват окото с експресивната сила на една умела и тонално изтънчена рисунка. Съчетавайки естетиката на грозното с вечното измерение на красотата, хибридните и частично очовечени лица в картините на Мазилу са включени в морални и театрални акции. Обезобразените анатомии, деликатните жестове и езикът на тялото ни шокират, след което ни успокояват.

Ондин Слимовски
Родена през 1982 г., Ондин Слимовски е художничка на спокойната митология и вълшебните приказки. Използва женския портрет като инструмент за внушаване на силни емоции. Художественият интерес на Ондин като цяло е съсредоточен върху изначалния тип и върху човешките емоции, както и върху някои аспекти на метаморфозата. Смесицата от противоречиви чувства, вечното търсене на себепознание, непредсказуемите ситуации, контрастите и опасната игра на несигурност се разпознават в реконтекстуализираната концепция за носталгията, синтезираща нуждата от сигурност, сливането на бездната с откровението, разкриването на дълбоки емоции и незадоволени потребности. Художничката е развила характерна аура на своя стил, вдъхновен отчасти от ескапизма и меланхолията на XIX век – века на романтичната естетика, от илюстрациите на ар деко и от аналитичната психология, използвайки разнообразни техники, включително акрилни бои, маслени бои, туш, графит и перманентни маркери.

Симона Василиу Чинтила
Симона Василиу Чинтила (1928 – 2009) е известна румънска художничка, ценена заради значителния й принос към румънското изобразително изкуство. Родена е в Пятра-Нямц и учи в Художествения институт „Николае Григореску“ в Букурещ, където се обучава под ръководството на престижни художници. Художественият й стил е известен с финото използване на цветовете и с чувствителността, с която подхожда към темите, и същата е смятана за колорист с голяма изтънченост. Симона Василиу Чинтила е известна и с начина, по който е успяла да улови същността на румънския пейзаж и на градските пейзажи на Букурещ, съчетавайки традиционни влияния с модерен поглед.

Йон Пачеа
Йон Пачеа (1944 – 2020) е румънски визуален творец, известен с приноса си в областта на изобразителното изкуство, особено в живописта и скулптурата. Известен е с уникалния си стил и новаторски подходи в съвременното изкуство. Пачеа учи в Художествения институт в Букурещ, където развива техниката и художествения си стил. Творбите му често се характеризират със задълбочено изследване на формата и цвета, като е особено известен с натюрмортите и пейзажите си, а също и с абстрактните си творби в ярки цветове. Повлияно от Анри Матис и Морис Вламенк, творчеството на Пачеа често има носталгичен привкус.

Джордже Ангелеску
Джордже Анхелеску е румънски мултимедиен творец, роден в Букурещ през 1985 г. Известен е с това, че смесва препратки към попкултурата с постмодерни елементи, като често използва изкуството си за критика на съвременното общество. Ангелеску завършва Националния художествен университет в Букурещ и продължава образованието си по живопис в Художествената академия в Рим. Творчеството му включва различни изразни средства, включително живопис (използвайки и акрил, и масло), колаж и шаблони. Изкуството на Ангелеску често се отличава с ярки цветове, кичозни елементи и остри политически коментари, отразяващи социално-политическия пейзаж на постсоциалистическа Румъния. Той се позиционира едновременно като наблюдател и критик на обществените условия в родината си, изследвайки теми като демокрацията, консуматорството и влиянието на политическите фигури.

Сабин Балаша
Сабин Балаша (1932 – 2008) е известен румънски художник, стенописец и писател, известен със своя характерен и сюрреалистичен стил, който често изобразява космически и митологични теми. Роден в Добричени, Румъния, Балаша учи в Художествената академия в Букурещ, където развива уникално художествено виждане, съчетаващо елементи на реализма, фантазията и символизма. Творчеството на Балаша се характеризира с ярки цветове, плавни форми и атмосфера на мечтателност, често наричана „космически романтизъм“. Става особено известен с мащабните си стенописи, много от които могат да бъдат открити на обществени места в цяла Румъния, включително в Яшкия университет, където серията му от стенописи става емблематична. През цялата си кариера Балаша изследва темите за универсалния човешки опит, духовността и връзката между човечеството и космоса. Творчеството му често включва идеализирани човешки фигури, разположени на фона на обширни неземни пейзажи, което отразява увлечението му по метафизичното и вечното.

Андрей Чинтила
Андрей Чинтила (1958 – 2007) е виден румънски живописец, график и фотограф, известен с приноса си към неофигуративната живопис през 80-те години на ХХ век. Роден в Букурещ, завършва Художествения институт „Николае Григореску“, където учи под ръководството на известния проф. Октав Григореску. Творчеството на Чинтила е дълбоко свързано с поколението румънски художници от 80-те години на ХХ век и същият е ключова фигура в постмодерното румънско изкуство. Изкуството му се характеризира със завръщане към фигуративните морфологии и съсредоточаване върху темите за свободата и екзистенциалното напрежение. Картините му често изследват човешката форма и битови сцени, наситени с ярка цветова палитра и силен емоционален заряд. Творбите му са излагани в многобройни изложби в Румъния и Европа, а същият е запомнен със способността си да улавя същността на човешкия опит едновременно с нежност и интензивност.

Йон Алин Георгиу
Йон Алин Георгиу (1929 – 2001) е виден румънски художник и скулптор, известен с уникалния си принос към постмодерното изкуство. Роден в скромно семейство, Георгиу учи в Художествения институт при забележителния румънски художник Камил Ресу. Ранното му творчество е белязано от предизвикателствата през епохата на социалистическия реализъм, повлияна от Съветския съюз, което води до отхвърлянето му от официални изложби до оттеглянето на Червената армия през 1958 г. Изкуството на Георгиу е известно с оригиналното съчетаване на фигуративен и абстрактен стил. Същият разработва характерна техника, включваща пластове и мазки, която придава на картините му богата и сложна текстура. Една от повтарящите се теми на художника са „Висящите градини“ – серия от творби, които се превръщат в органични композиции, символизиращи връзката между земята и небето. Скулптурите му, често озаглавявани „Химера“, отразяват увлечението му по митологията и показват една смела монументална сила.

Марсел Гугуяну
Марсел Гугуяну (1922 – 2012) е известен румънски скулптор, известен с елегантните си и плавни изображения на човешката форма, често съсредоточени върху женската красота. Роден е в Бърлад и е смятан за един от най-значимите румънски скулптори на XX век. Творбите на Гугуяну са представяни в многобройни изложби както в Румъния, така и по света, включително в държави като Италия, САЩ, Франция и Бразилия. Скулптурите му са известни със своето изящество и емоционална дълбочина, обикновено изваяни от мрамор, бронз или дърво. Някои от най-забележителните му творби включват скулптурата „Торс“ и бронзовата творба „Чучулигата“, която става емблематична за стила му и дори е дарена на Световната банка във Вашингтон, окръг Колумбия.

+++

За изложбата „Синеморец 2023“

тук

+++

За изложбата „reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit“

тук

+++

фотограф (откриване): Виолета Апостолова – Лети

фотограф (интериори и творби): Елена Спасова