„Квадрат, триъгълник и кръг” е отвореното тематично мото на поредната годишна изложба на секция „Стенно-монументални изкуства” към СБХ. Монументалистите използват визуалния код на геометрията и в залата на националния изложбен комплекс на ул. „Шипка” 6 могат да бъдат видяни разнообразни прочити на форми и фигури.

Прочитите на кръг, квадрат и триъгълник в изложбата варират от пространствените решения в композицията на Панайот Панайотов, през семантично уплътнените хрумвания на Олег Гочев и Андрей Янев до колажното натрупване в платната на Анелия Александрова или методичното, колоритно-пространствено изграждане при Константин Марков.

Стенописците обикновено винаги се отличават от останалите художници в своите работи. Те емблематично се разпознават по дисциплината, по методичността, по прецизността в подхода, по грамотността и по владеенето на рисунката. В експозицията тези умения се констатират в произведенията на монументалисти от различни поколения, като се започне от Йордан Марков и Илия Илиев, премине се през Олег Гочев и Андрей Янев и се стигне до Константин Марков и Анелия Александрова.

Интересен подход предлагат Йордан Марков и Илия Илиев. Първият създава живописно платно, което съвместява архитектоника, живописност и конструктивна топлота, която го сродява със стенопис, а вторият се вписва в експозицията като разглежда проблема на геометрията многопланово. Дотук добре. Тези художници показват ниво, правят експозиция. Към тях могат да се добавят и Станимир Божилов и Венера Константинова.

В контекста на настоящата изява обаче възниква в съзнанието ми един напълно резонен въпрос относно активността на авторите в организираните от СБХ изложби на секциите. Секция „Стенно-монументални изкуства” е доста многочислена, но защо ли всяка година участват едни и същи имена и броят на желаещите да се включват от година на година намалява? Тогава се проявява един друг феномен. Експозициите се запълват с различни „гранични” по характер материали като метал и стъкло, дърво. Към това се прибавя и липсата на подбор на авторите. В това естествено няма нищо лошо, само че когато не се прилагат критерии, стойностните художници се обезличават. Тук бих поставила за себе си и въпроса за тематичната рамка. Поставянето на определен надслов на изложбата не е лоша идея. Тъкмо обратното и, разбира се, ако се знае как да се уплътни тематичната рамка – със селекция, с концепция, с експозиционно-концептуален възглед. Имам чувството обаче, че поставянето на тези възможно най-широки рамки, естествено за да могат да се включат и без това трудно уловимите художници, се прави просто, за да има нещо, което да изглежда интригуващо, обединяващо, „концептуално”. Впоследствие се получава изложба с дълбокомислено, априорно зададено заглавие без същност, без концепция за цялост, без селекция, без критерий за качество. Не казвам да има цензура. Но би могло да има прецизиране на творби и тяхното подбиране да бъде на качествен принцип, а не на количествен. Тук кръгът се затваря. Стигаме отново до въпроса защо художниците не могат да бъдат мотивирани да участват в изложби? Стенописната секция е събрала толкова значими за българската и световната арт сцена имена. Едва десетина от тях обаче се включват в изложбите. Над този факт би трябвало да се замислят не толкова самите художници, колкото организаторите. Какво може да се направи, за да се привлекат и задържат стойностните художници в изложбите? Всичко е въпрос на избор, но и въпрос и на перспектива, и на развитие, и на управление, реклама и обществено позициониране на една гилдия. Художниците навярно биха ми задали напълно логичния въпрос  „и за какво да участвам?” Наистина, какво ще спечелят -медиен имидж, престижно участие в известен форум, откупка, контакт с инвеститор/меценат? Едва ли. Реклама – никаква, откупки - къде ти в тази криза. Защо например в рамките на изложбите не се организират конкурси, форуми и дискусии, защо да не се направят търгове на произведения от изложбите, защо не се канят представители на фирми, които на цикъл презентации биха се запознали с работата на художници монументалисти и биха им предложили интересни за тях предизвикателства?

Защо ли?... защото всичко според мен почива на три проблема - първият е липсата на средства, вторият е безинициатинвостта, а третият е единачеството.

Даниела Чулова