Кураторски проект на Николай Маринов
Новият проект на Николай Маринов „Кутии за сънища” се явява като естествено продъжение на тематиката за детството, която заляга в основата на неговите научни и кураторски търсения. В предишния му проект „Стратегии в контекста на детството” от 2007 г. на преден план бяха извадени взаимовръзките между него и творческия процес, докато сега тази тематика е леко „завоалирана” и дори „прикрита” под темата за съновиденията.
Въпреки волните или неволни намерения на куратора да я скрие обаче една немалка част от художниците са успели да уловят тънката връзка между съня и детството и да я извадят наяве в своите произведения. Част от тях са Мартина Караиванова – „Детски свят” (триптих), Станислав Памукчиев – „История за Teddy bear”, Миглена Александрова – „Колекция от магически предмети” и „Набор от магически инструменти” 1, 2 и други. Това не е случайно, защото най-ярките, запомнящи се и дори повтарящи се сънища на всеки един от нас са сънувани именно в тези по-ранни години. Често те рефлектират по някакъв начин върху живота ни, а оттам и върху изкуството на художника. Поставяйки сънищата в основата на субективните творчески преживявания и свързвайки ги с подсъзнателните натрупвания от детството, чрез изкуството на селектираните автори кураторът търси взаимовръзките между тях и рефлексиите върху личността на художника.
Друга интересна линия на творчески търсения, която се наблюдава в изложбата, е свързана директно с провокацията „кутии за сънища” или „сънища в кутии”. Към тази тема се ориентират Зина Жекова, Десислава Морозова, Румен Читов, Николай Маринов, Богомил Николов, Дарина Цурева. Любопитна е работата на Илиан Лалев – „Разбита кутия за сънища”, в която той представя собствената си епикриза. За художниците кутията се оказва едно доста подходящо място за съхранение на сънища. Така във всеки един момент можеш да я отвориш и да си припомниш съновидението, което си скрил в нея. Според Десислава Морозова например кутията е подходяща и за „сънообразуване”. Тя се превръща в нещо като инкубатор, в който сънят се формира и развива, в нещо като малка фабрика за сънища.
Друга част от художниците се ориентират към съня като лично преживяване. Дали той ще е кошмар (Калоян Илиев – Кокимото – „21th century nightmare”, Велизар Димчев – „Franky is dreaming nightmare”) или просто сън (Зоран Георгиев – „Сладък студентски живот”, Eлена Калудова – „Място за сънища”, Румен Жеков – „Възможни дуети”, Александър Димитров – „За незримите неща” и „Скъп спомен мой”, Мартина Караиванова – „Насън лебедите се развеждат”, Мария Иванова – „Оцвети съня”, Красимир Добрев – „На баща ми”) няма никакво значение. Заслужават си да се споменат също така и работите на Дойчин Русев „Нанотерапия”, Елена Панайотова – „Речникът на Морфей” и Станислава Маркова със „Somniphobia” като примери за интерпретиране на темата на едно по-митологично или научно издържано ниво.
Всяко от произведенията, представени в изложбата е крайно субективно, също като сънищата за всеки един от нас. Те са твърде лични, понякога прекалено откровено, представящи съкровената авторова душевност. Колкото художници, толкова и вариации по темата. Но въпреки субективността си, те притежават едно много важно качество – способността да преведат с помощта на изразните средства на съвременното изкуство на разбираем за обикновената публика език тези свои лични вълнения. Сънят тук се явява и като медиатор между публиката и произведенията. От една страна, той ни е близък и познат, от друга, неговата природа предполага мистичност, субективност и неразбираемост, която ние безрезервно приемаме. Ето защо темата за сънищата толкова органично и сполучливо се свързва със съвременното изкуство като изразител на творческото намерение и идея.
„Кутиите за сънища”, които Николай Маринов е събрал в тази изложба, въздействат върху зрителя всяка сама за себе си. Той е в състояние да разглежда с часове една от тях, навлизайки без срам в личното пространство на художника, което той доброволно е изложил на показ. И след това да мине към следващото, без да се чувства неудобно. Но въпреки това изложбата притежава определена цялостност, като една голяма, мистична кутия за сънища, събрала в себе си множеството малки кутии.