В писмо до своя кореспондентка Флобер пише: „Животът е нещо толкова грозно, че единственият начин да го понасяме е да го избягваме. И това става като живеем в Изкуството, в непрекъснатото търсене на Истината, изразена чрез Прекрасното.” В духа на този цитат можем чистосърдечно да приемем, че за художника Кирил Гуцов живописта е алтернативата на съществуването. Дали животът му без Изкуството щеше да е грозен и непоносим? Предвид качествените резултати в неговото творчество не виждам смисъл да търсим отговора на този въпрос. От картините в изложбата разбираме, че създателят им притежава таланта да вижда Красотата и в най-обикновените неща, че умее да намира Истината в тяхната простота и владее способността да ни внушава. Това не е ли достатъчно?!

Един мой учител твърдеше, че който е добър в една област, би могъл да бъде също толкова добър във всяка друга. Може би е така. Вероятно всеки изкушен от художественото творчество в определени моменти по своя път е стигал до усещането за пълнота и извисеност. Този съзнателен или несъзнателен полет към висините крие и своите рискове за успешността на приземяването и от сблъсъка с реалния живот. Творецът често е жертва на напрежението, пораждано от трагичното противоречие между своята гениалност и практичност. Парадоксално е, но опитите за баланс и постигане на житейско щастие понякога, за жалост, са за сметка на пълноценното реализиране на таланта. Всеки от нас, художниците, е летял с крилете на високия идеал и се е изправял срещу предизвикателствата на битието и оцеляването. Всеки от нас е правил своите компромиси и в името на изкуството, и в името на живота, и добре знае цената.

Не мога да кажа дали да си художник е професия, призвание, мисия или… Знам само, че е личен избор, свобода и отговорност. За този избор няма на кого да се сърдим и кого да виним. Никой не ни е длъжен, ако не срещнем разбирателство. Единственият „коз” е това, което правим. Защо го казвам? Защото тук в момента са заедно авторът, близките, приятелите и почитателите му. Такива мигове са редки, важни и необходими. Нека се възползваме от тях и се опитаме да осъзнаем изключителната стойност на неща, които в забързаното ежедневие не забелязваме, пропускаме и не ценим. Ако радостта на художника да създава красота достави удоволствие и бъде споделена, това не стига ли за изглаждане на противоречията? Дори и да не е така, проблемът си остава за онези, които не могат или не желаят да разберат. Художникът си има своя свят.

Живописецът Гуцов е откровен реалист – реалист в увлечението си към натурата и нейните състояния и откровен в отношението си към нея. Честен в познанието и прям в интерпретацията. Почтен в умението си без натрапчивост да ангажира вниманието на зрителя. Директен и открит е в намеренията и постиженията. Подходът – прост и чист. В платната няма излишни демонстрации на виртуозност и опити за лесно харесване чрез евтини и самоцелни ефекти. С премерени средства и овладяна емоция е постигната рафинирана поетичност. Чисти са художествените резултати, ясни посланията.
Сега се намираме в света на Кирил Гуцов. Нека разберем неговата истина и видим света с неговите очи, да отправим взор в далечните хоризонти, да полетим над откритите пространства, да се потопим в топлината на багрите, да се окъпем в светлината на пейзажите! Сега имаме този шанс.

Любен Генов