откриване: 28 февруари, вторник, 18:00 часа

Десислава Минчева за художника:

той можеше да открие красотата навсякъде.

Бяхме състуденти в Ателие 50 и помня много от лаконичните му, здрави фигури, плътни като форма и цвят – едни стабилни построения, но всъщност дълбоко преживени човешки образи. До ден днешен си го представям с омазаната му с бои престилка, с вечната му цигара, губеща се в едрите му пръсти... толкова спомени имаме с него! Сега него го няма, но картините му са тук и те са неговият истински портрет. Поетични, но с  мярка, породена от почтеността му спрямо натурата, тихи, запомнящи се отрязъци от природата, наситени с неговата емоция и талант, едни живописни състояния – хем обективни, хем имагинерни, но винаги уравновесени, деликатно и задълбочено изградени и въздействащи. При него нямаше желание да смае света, да провокира някого, освен себе си. Той си имаше път и вървеше спокойно и неотстъпно по него. Никога не се хвалеше и на никого не завиждаше. Беше наивен в някаква степен, но в същото време и твърд. Имаше цел. Имаше и очи да вижда красотата и упоритост да я преследва.

Димитър Витков притежаваше невидима за външни хора емоционалност и топлота. Това остави следа върху нас, неговите приятели, но най-вече върху платната, част от които можем да видим в залата на „Шипка“ 6. Върху тях се чете и един позабравен напоследък художнически морал. Имам предвид неподвластността на модата, независимостта от чуждото мнение и постоянството.

Както и уважението към тия преди нас. Димитър рисува

стърнищата във вихъра на огъването им, клоните – като живи същества,

старите къщи – като лица от миналото...

Небето често е напрегнато синьо, слънчогледи, въздух и земя се сплитат в тонална тъкан, морето се появява като живописен контрапункт на златните поля... Чрез безспорните си умения на рисувач и колорист Димитър успя в нещо много трудно, а именно да предаде чрез състоянията на природата собствените си усещания и своята същност.

Благодарение на съпругата му, която пази много от неговите картини, ние си спомняме днес не само за него, а и за времето с установените ценности на нашата младост.

Убедена съм, че това, което той правеше, има значение!

Светъл път, Мите! Помним те!

Десислава Минчева, 2023

+++

За автора

Димитър Витков Николов, познат сред художниците като Димитър Витков (Мутето) е роден в София. Ранните си ученически години прекарва във Видин. През 1973 завършва Художествената гимназия в София. През 1981 завършва Художествената академия в София в класа по живопис на проф. Светлин Русев. От 1984 е член на СБХ. През периода 1981 – 1983 работи като уредник в музея в Търговище и води школа по изобразително изкуство. Между1984 и 1988 е учител по рисуване, а от 1988 до края на 2004 работи като уредник и главен фондохранител в Националната галерия. От дипломирането си участва в почти всички представителни изложби, организирани от СБХ и от частни галеристи. Самостоятелни изложби: 11 на брой; първата е в Търговище (1985), СБХ – Шипка 6 (1985 и 2001), в галериите „Арена“, „Леседра“, „Веда арт“, „Икар“ – София, и последната, в Пловдив, Есенните изложби (2003).

Има над 20 участия в групови изложби в България и чужбина и в международни пленери по живопис. Негови работи се намират в НГ, СГХГ, ХГ – Търговище, ХГ – Видин, ХГ – Пазарджик, ХГ – Сливен, ХГ – Добрич, ХГ – Русе, в частни колекции в България, Гърция, САЩ, Белгия, Франция, Холандия, Германия, Сърбия, Македония, Нова Зеландия и др.