Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-значимите майстори на морския пейзаж в българската живопис. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България.

Роден е на 16 октомври 1898год. в Стара Загора. В изкуството го въвежда  вуйчо му - художникът Васил Маринов. Чрез него открива светлината и звучността на цвета, влечението към рисуване сред природата. През 1917 год. постъпва в Държавното художествено индустриално училище в София /сегашната Художествена академия/. През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. Няколко месеца след това попада в плен край Дойран. Случайността го изпраща да учи живопис във Франция. През 1919 год. Марио Жеков постъпва в Парижкото рисувално училище. През 1921 год. заминава със свой приятел за Турция, където слага началото на първия си цариградски цикъл. Акварелите, гвашовете и маслените му картони от Босфора, крепостта, гробищата, пристанището и околностите на града подсказват за все по-ясно пробуждащия се интерес към играещите цветове и отблясъците по водата. От тази година започва да се подписва “Марио”.

През 1923 год. се завръща в България. Организира първата си камерна изложба в Пловдив и постъпва в Дружеството на южнобългарските художници. В края на 1924г. и през пролетта на следващата година продължава заниманията си в Парижкото рисувално училище. Лятото на 1925 год. е отново в Цариград, а есента - във Франция. Във вторият си парижки цикъл Марио Жеков развива по-осезаемо усещането си за материалност. Липсва му обаче силното слънце и играта на водата. Почти цялата 1926 год. прекарва в Истанбул. През 1927 г. се връща в България. След кратък престой в родния град заминава за Черноморието. Там, сред скалите и самотните плажове, сред уличките на Созопол и Несебър открива неповторимостта, безкрайните превъплъщения на морето, движението и светлината на водата.

За да си осигури съществуването, Марио Жеков приема работата на художник-декоратор в Пловдивския театър. През 1928 год. подрежда изложба в малкия салон на Старозагорския театър. Тя е израз на утвърждаващото се правило да прави изложба-равносметка след всеки цикъл от нови живописни преживявания. През 1930 година представя една камерна изложба от ескизи и заминава за Италия и Франция. Пътува на юг. Рисува бреговете и изчезващите в омара скали на Ривиерата.  Показва картините си в редица изложбени салони и галерии. Получава предложение за френско поданство. Отказва го. Завръща се в България през 1932 год. и веднага се озовава на Черноморието. Отново скалите, разбиващите се вълни, заливите със самотни рибарски хижи, къщите със сините сенки и опустелите от прижурещото слънце улици на Созопол, Несебър,Варна и Балчик, зелените тунели на Ропотамо и Камчия. Не му е нужно ателие. Той е пленерист в буквалния смисъл на понятието. С част от тези произведения Марио Жеков открива през 1934 год. изложба в София. Именно от тази изложба името на Марио Жеков ще се свързва преди всичко с морския пейзаж. А по това време той вече е създал и десетки платна от Търново и Трявна, Карлово и Пловдив, Белоградчик и Видин, Стара планина, Родопите и Рила. През 1935-36 год.  отново работи епизодично като художник-декоратор в Пловдивския театър. Тук създава серия от пейзажи на Стария град. Картините, които изпраща на международната изложба-конкурс в Лайпциг през 1936 год., са премирани. Втората му софийска изложба в салон ''Преслав'' предизвиква основателен интерес и за творбите в нея Никола Балабанов ще пише: ''…Те му определят едно от първите места между художниците и сега, и когато нашата съвременност ще бъде включена в историята на пластичните изкуства.'' . Междувременно популярността му расте, но не ще й обръща внимание. Илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в луксозните си календари.

През 1937 год. Марио Жеков заминава за Далмация. Адриатика го покорява и той остава там близо година и половина. В Дубровник рисува най-значимите си произведения. Творбите, създадени в и край Дубровник, му донасят изключителна популярност. Картините му се излагат в редица центрове на Хърватска. Възторженият им прием провокира самостоятелни изложби в Прага, Будапеща и Букурещ. От там, естествено, се завръща с десетки живописни ескизи, като няколко от тях ще превърне в картини. Особено го впечатлява Прага или по-скоро , както преди десетилетие и половина в Цариград, мистичните силуети на стария град. С част от тях и няколко творби от българското Черноморие организира свои изложби през 1938 год. в Стара Загора и София. Завръщането му в страната като че ли е окончателно. Установява се в столицата и устройва малко ателие. Използва го рядко, между пътуванията си до морето и Рила.  През 1941 год. заминава за Гърция, за Беломорието и Егейско море, посещава Охрид. Навсякъде той търси и открива живописния еквивалент на неповторимата атмосфера: панорамите на амфитеатрална Кавала, лениво полюшващите се гемии в пристанищата, съзерцателната тишина на остров Хиос, магнетичната красота на Тасос, спокойната величавост на Самотраки или интимността на Охридското езеро, но най-вече  светлината на южното слънце, която превъзбужда цветовете.

През 1943 год. Марио Жеков се завръща в София. С помощта на художника Пенчо Балкански организира най-представителната си изложба. Част от нея показва в Букурещ, а през 1946 год. - в Стара Загора. През тези и следващите смутни години намира усамотение отново там - над разбиващите се в скалите вълни на морето. Липсата на откупки /единствено чуждестранните дипломати се сдобиват с негови творби/  го кара през 1951 година да приеме разработването на рекламни плакати и брошури за българското Черноморие и някои от забележителностите на страната. Дошла е левкемията. Умира на 3 август 1955 година в София.

Първите скромни опити да се представи неговото изкуство са през 1975 и 1978г., когато художествените галерии на Пловдив и Стара Загора организират изложби с негови произведения. Най-пространното представяне на изкуството му е организирано през 1998 година за 100 годишнината от рождението на мариниста от  художествената галерия на Стара Загора и Националната художествена галерия. Настоящата изложба с 80 негови произведения е своеобразен реверанс към таланта на художника и повод да се представят редица негови непоказвани творби.