Има нещо съмнително и несправедливо в биографията на Йово. Пише, че е роден в Плевен, а аз го водех за селянче от село Върбица, откъдето са родителите му. Несправедливо е, защото аз съм роден в Плевен, а в паспорта ми пише село Върбица. Но от това „велико” село има и един кореняк върбичанин – може би единственият истински наивист – Христо Христов – наречен Йошката! За съжаление, трудно можем да се наречем „Върбишка школа”, което не пречи да кажа няколко добри думи за младия земляк Иван Велчев, който се прави на 60-годишен! Възраст, която предполага спокойствие, уравновесеност и поне привидно малко безразличие и умора. За щастие, изкуството му не подсказва подобни възрастови отклонения! Живописта му е неспокойна и жива, спонтанна и характерна – далече и от умората, и от безразличието... Без да натрапва присъствието си, Йово има свое място в семейството на вярващите в смисъла и стойностите на пластическите истини. Изкуството му, дори и в най-нефигуративните си форми, е далече от абстрактното безразличие, защото е конкретно като емоционално състояние, носи иреални внушения, родени от света на реалностите – изкуство със своя пластическа структура и духовен живот.
Наивно е да се говори за живопис, която в самата си същност е противопоказна на думите. Внушението, пластическата красота, вътрешният ритъм и организация на пространството са нейният глас. А този глас е добър, красив и вълнуващ – защото е глас на истински художник.
Другото е изложбата – картините и вярата на художника, че все още има смисъл!

Светлин Русев