откриване: 8 май 2018, от 18:00 часа

Изложбата „Гранично-без/гранично“ събира и преосмисля в единството на едно експозиционно пространство значими за художника произведения от последните дванадесет години. С тази ретроспекция авторът очертава кръга на своите тематични търсения и диапазона на пластично-концептуални изразявания – от фигурална изобразителност до обект, пластични и видео инсталации.

Организацията на експозицията, със сложното взаимодействие и взаимопроникване между отделните композиции, изгражда единна смислова и психологическа среда. В тъмното изложбено пространство са раздвижени мистично значимите фигури на дълбинно психологически конструкти, атавистични и архетипни съдържания, енергиите на Ерос и Танатос, на мъжкото и женското начало, интуициите за скритото, неназованото, трансграничното. Основната тематична линия търси проекциите на емоционално-психичните и духовни напрежения в състояния на граничност, на обръщане от крайното към безкрайното.

Цикълът фигурални картини „Преминаване“, 2001, 2002, се вглежда в човека, в неговото драматично усилие за проникване зад закрития хоризонт на пределното и крайното.

Пространствените композиции „Стъпки“, 2004, 2005 и „Проход“, 2004, следват ритъма на вечното движение, на пътя на човека през и извън времето.

„Бяла стая“, 2006, е поетичен образ на емоционално-психичното, изговаря „биографията“ на душата като сбор от преживяното, с обгарянията, които пречистват съкровената човешка същност и изпълват нейната самота.

Композициите от проекта „Хронотопи“, 2009: „Сватбите“, „Четири сестри“, „Делници“, видеоинсталациите „...виждам една поляна...“ и „Сън“ са интроспекция, завръщане, обикаляне в спомена, проникване и преплитане на лично живяното в митологично ритуалното.

„Вместилища“, 2011, и „Закрита сила“, 2012, провокират подсъзнателни импулси, които тласкат към непознатото, скритото, тайното, към силите, които базисно мотивират и моделират живеенето.

Пластическото изразяване на тези съдържания разчита на скритата енергия, семантичната сила на материали като: пепел, въглени, сажди, восък, парафин, тензух, вата, воал, метал, гума. Процесите, действието с тях – изгаряне, опушване, натрупване, изстъргване, отмиване, утаяване, връзване, накапване се ритуализират  и осмислят като онтологизиращ акт, трансформация.

Заявената артистична стратегия  се съпротивлява на леснодостъпната, развлекателна и консумативна нагласа за култура, и утвъждава разбирането на изкуството като активен процес на самонаблюдение и самопознаване в отношението гранично – безгранично.

За автора

• Станислав Памукчиев е роден на 9 май 1953 в град София, България.
• Завършил Националната художествена академия, София, специалност „Стенопис“ 1979, при проф. Димо Заимов.
• Професор в НХА, София.
• Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България, Австрия, Германия, Холандия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, САЩ.
• Участник в редица колективни, български и международни изложби, селекции на съвременно българско изкуство: Музей „Лудвиг“, Аахен, Кобленц, Германия, 2008; Donumenta, Регенсбург, Германия, 2005; Биенале за съвременно изкуство, Национална галерия, Прага, 2005; Триенале, Делхи, Индия, 2005; Музей за съвременно изкуство, Каракас, Венецуела, 2004; ААF Лондон, 2002; Европалия, Брюксел, Белгия, 2002; Център EFA за съвременно изкуство, Ню Йорк, 2001; Участие във фестивали на изкуството: ART Zurich; ART Fair,Стокхолм; ART Fest, Стразбург; Lineart, Gent; MIART, Милано; ART Junction Кан; ART Fest Bazil;
• Има десет национални и международни награди, между които: „Захари Зограф“ – 2004,. и Голямата награда на Международното триенале за живопис, София, 1996.
• Негови произведения са собственост на Национална галерия – София, СГХГ, Национална галерия – Прага, Европейски парламент – Брюксел, Колекция „Петер Лудвиг“ - Аахен, Германия, Фондация ART Dialogue – Париж, Колекция „Вутен“ – Белгия, частни колекции в България, Австрия, Белгия, Холандия, Германия, САЩ, Франция, Швейцария, Италия, Канада, Гърция.