СБХ :: Фестивал на съвременната българска керамика / 2024

От традиция към новаторство

Орешак, Троян: 1 ноември – 9 декември 2024
Арт хотел 158, София: 12 декември 2024 – 3 януари 2025

Фестивалът на съвременната българска керамика се организира всяка година от секция „Керамика“ на СБХ. Той е отворен за всички български художници, които работят в областта на керамиката, и за чуждестранни участници. В последните издания на фестивала са участвали автори от Северна Корея, Румъния, Италия и др.

Предстои уточняването на още локации в други градове за представяне на изложбата на фестивала през 2025.

+++

Участници

Алена Николаева, Данчо Йовчев, Даян Грант, Елена Виденова, Емилия Емилова, Енчо Ганковски, Георги Миленов, Гергана Димитрова, Захари Иванов, Димитър Петров, Ирина Пожарицкая, Ирина Вачкова, Ива Иванова, Женя Адамова, Коста Данев, Кристина Попова, Мария Дянкова, Мария Радоева, Мария Вълчева, Мария Йованович, Марта Димитрова, Мила Воденичарова, Миленка Златинова, Надежда Христова, Наргис Бояджиева, Неда Личева, Невелина Янакиева, Росица Шидерова, Росица Трендафилова, Розалия Христова, Румяна Цветкова, Силвия Чанева, Татяна Димитрова, Цветан Донковски, Валентин Панайотов, Веселин Стоянов, Владимир Стоянов, Йоанна Кемилева, Йована Димитрова.

+++

Елена Виденова, секретар на секция „Керамика“ на СБХ:

Фестивалът на съвременната българска керамика се провежда за седма поредна година и отново е притегателен център за различни генерации творци, работещи със земния материал глина. За първа година фестивалът е гостуващ в различни градове. Интересът към темата на изданието – „От традиция към новаторство“, и българските новаторски идеи в областта на керамиката ни подтикнаха да направим своеобразно турне с цел популяризиране на съвременната българска керамика. Тази година в изложбата участват 38 художници от България, избрали стръмния път на керамика.

Новото събитие турне ни подканя към обединение и сформиране на колегия от всички краища на страната. Знаем, че днес е почти геройство да се занимаваш с керамика, тъй като няма достатъчно публика, меценати и колекционери на керамика у нас. Любовта към земята, към глината трябва да е водеща в работата на художника, той да е поразен от болестта на изкуството, за да продължи да се изразява с точно този материал. Освен това в керамиката без технология, занаят и естетика не може да се разгърне и усети потенциалът на прастария материал.

От традиция към новаторство – това е пътят на всеки един от нас:

как занаятът (коренът) се трансформира в изкуство. Без корен дървото не би могло да разгърне потенциала си, именно затова е важно да съхраним и пазим занаята, да го почитаме като отправна точка на художествените търсения. Много съвременни творци в световен план се опират на старото, претворяват го, вдъхват му нов, модерен и артистичен прочит. Старото е познатото, отъпканата пътека, заветът... Постмодерната керамика е имено тази, която изважда от прашните лавици старото, изтупва го и го прекроява в абсолютно нов обект със съвременен прочит.

Съвременната българска керамика е динамична и разнообразна, съчетаваща традиции и иновации. Много съвременни български автори като своите колеги по света черпят вдъхновение от народните традиции, включително типични традиционни техники и мотиви, и ги адаптират към съвременните постмодерни естетически стандарти. Фолклорната идентичност и мотиви често навлизат дълбоко в глината и са изконно вдъхновение на всеки един народ. Това придава уникален локален характер на керамичните произведения по света. Смятам, че Захари Иванов е представител на точно този тип творци, които са катурнали гърнето в огъня на родовия корен. Захари Иванов е творецът, които за първи път разруши сакралния образ на стомната, като я надупчи, разкъса и прободе подобно на Лучо Фонтана, който за първи път разруши платното.

В последните години тенденции в керамиката се разгръщат в различни направления, някои от тях смятам за доста любопитни, тъй като дълговечната керамика съчетава богат набор от изразни средства като живопис, графика и скулптура в едно хармонично цяло. Глиненият съд например е сред утилитарните форми, свързани с бита, като попива първите белези на висша естетика и най-лесно излиза от утилитарността и преминава подобно на кавалетната живопис

в естетически обект на съзерцание.

Именно поради тази многопластовост в колекцията на Фестивала можем да открием сред участниците творци, които умело представят авторския съд като равностойно произведение на изкуството. Може да се спрем на имена като Силвия Чанева, Мария Вълчева, Гергана Димитрова, Диан Гранд, Емилия Емилева, Захари Иванов, Ирина Вачкова, Мария Йованович, Надежда Христова, Невелина Янакиева, Мария Дянкова.

След съда, керамичната пластика винаги е интригувала творците. Нейният корен също е прастар, но отъпканата пътека винаги има нови разклонения, като ни отвежда в непознати, новаторски хоризонти. Пластичният изказ е изконно право на глинения материал, това е едно от основните му физико-химични свойства, което умело се използва от художника. В областта на малката пластика във Фестивала можем да открием творци като Жени Адамова, Коста Данев, Цветан Донковски, Георги Миленов, Ирина Пожарицкая, Йоана Кемилева, Румяна Цветкова, Ива Иванова, Йована Димитрова, Миленка Златинова, Росица Шидерова, Владимир Стоянов, Таня Димитрова, Мила Воденичарова. Аз също намирам за любима керамичната скулптура, чрез която най-често се изразявам.

Керамичното кавалетно интериорно пано е сред често предпочитаните тематични изяви на българските художниците керамици. В това направление във Фестивала са представени творци като Росица Трендафилова, д-р Марта Димитрова, Веселин Стоянов – Толби, Енчо Ганковски, Ирина Вачкова, Кристина Попова, Мария Радоева, Наргиз Бояджиева, Неда Личева, Розалия Христова.

Не бих могла да обхвана всички и всичко, което се ражда на родната сцена в полето на керамичното изкуство и не е обект на изследване и търсене, но бих искала да хвърля малка светлинка по темата в нашето родно гърне. Та да се върнем към днешната дълговечна тема: „От традиция към новаторство“. Да погледнем българския родов корен – какво се е родило на тази земя, какво се е изпекло и какво е дошло на бял свят точно тук и сега. Това е керамичният път на всеки един от участниците във Фестивала на съвременната българска керамика.

д-р Елена Виденова

+++