Тази изключителна, приказна изложба е резултат на една случайност, на една непредвидена среща с художника Данаил Райков. Подробностите от тази среща не са важни, но ми е интересно, че видях човек, притихнал в своята скромност с очи сини – детински чисти и един малък каталог с картини, изразяващи наивността на човешката му душа. Сега сме тук, сами пред неговото изкуство! Художникът го няма.

Неговите произведения са отпечатък на детинска искреност. (Децата винаги са блажени.) Самотник в своята истина, той я споделя с нас и ни казва, че въпреки всичко Раят е в неговата душа. Един тъжен и самотен Рай, който обгръща света, стоплен от сърцето на художника.
Вървим сред картините и ни става красиво, спокойно и топло въпреки зимните пейзажи. Може би това е най-хубавото, което е създал. Той владее изтънко сиво-бялото, сложно нюансирано с много пестеливи детайли. Бялото, в което прозира усещане за мъдростта на твореца, мистична светлина, религиозна святост и митологична вглъбеност.

С лекота ни подарява от пролетната цветност на синьо-зеленото. Втъкава приказни образи на животни в цветните композиции, които присъстват като Богове и раздават земни блага на хората. В тази изложба виждаме един ангелски свят, наситен с тъга и самота. Пропит с източната мъдрост на самотник–аскет, освободен от битовизма на живота, зареян в безкрайността на Божествената тишина.

Николай Майсторов