...Таз любов, красива като деня и грозна като лошото време... тази любов, навяваща страх от другите хора, които бледнеят и почват да шепнат пред нея. Тази любов, гонена дълго от нас и нас наранявана, мачкана, бита, забранявана, пъдена. Тази любов, толкова жива все пак...

Жак Превер

Изложбата БОЛНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ като идея се роди след дискусия между художници, лекари, химици, критици и журналисти. Нейният основен заряд е онова особено състояние на драматизъм, което често ни обхваща и превзема, а не само сантименти и любовни преживявания. Тази идея привлече около 200 автори от десетина държави, сред които хора с най-разнообразни интереси и от различни генерации. Тук бихме споменали имена като Вячеслав Зайцев от Русия, моделиер на фамилиите Горбачови и Путини, Перица Донков, професор по живопис от Сърбия, Петер Весман от Швеция, Гюнул Нюолу от Турция, Суе Магрини от Германия, Бистра льо Шевалие от Франция и цяло съзвездие български художници, сред които Зара Александрова, Любен Генов, Виргиния Пенчева, Катрин Томова, Пенка Минчева, Динко Стоев, Румен Жеков, Виолета Танова, Свилен Блажев и др.

Преди време, когато замисляхме тази изложба, основните ни поддръжници бяха лекари и колеги. Използваме някои техни размисли, без да ги цитираме поименно, като изразяваме благодарност към всички. Под всички имаме предвид онези над 200 души, които откликнаха.

В интернет публикувах някои текстове, които бяха посрещнати с разбиране. Сред отговорилите имаше и хора, които ми препоръчаха да се лекувам. Благодаря и на тях. Същевременно се извинявам, ако провокациите ми са прозвучали лично.

Всъщност има много лично, но не само това беше целта ми.

Двайсет процента от пациентите в психиатричните клиники са там вследствие на любовни преживявания. В нормалния свят процентът на влюбените, които имат нужда от лечение, вероятно е още по-голям. Става въпрос за милиони хора, които имат необходимост от специализирана помощ, която да ги лекува в състоянието им на влюбени. Темата е засягана от много философи, писатели, поети, учени и т.н. За пример бих посочил Данте, Гьоте, Дерида, Фуко, Дюркем, Кундера, Киняр, Зюскинд, Трюфо и др. Проблемът всеки го разбира посвоему, но има и общи характеристики, които позволяват изводи.

Заболяването Любов е включено преди време в международната класификация на болестите. Експерти от Международната здравна организация причисляват любовта към психичните разстройства и там тя е записана под код F63.9. Определена е като разстройство на навиците и влеченията. Експертите я сравняват с обсесивно-компулсивно състояние. Изпитването на любов не е много по-различно от самата лудост. Работи се най-усилено върху превенцията и профилактиката; говори се и за имунизация... Всичко това звучи за незапознатите силно и дори страшно. Но дали е страшно да изпитваш нещо, което изключва всички други усещания, без което не можеш да живееш и което те извежда извън света на материалното? На ядрено-магнитния резонанс се откриват белези на любовта в мозъка. Могат ли обаче медицината и науката в цялост да обяснят явлението. Засега не. Затова и се обръщаме към художниците. Те са от онази част на човечеството, която е най-влюбчива.

Може би „Болница за влюбени” трябва да се преименува на „Болница за щастливи”. Тук парадоксът съвсем се изостря. Една от кореспондентките написа, че е прекалено щастлива, за да участва в „Болницата”. За такъв тип прекаленост може би има други изложби. Във всеки случай д-р Христина Димитрова, която разреши да я цитираме като лекар и като пациент, смята, че профилактиката и опитът са необходими на влюбените. Реализацията е един вид изход, но и тя не е достатъчна. И в този смисъл авторите, направили картини, текстове, видеа, инсталации и т.н., навлизат в реализация. Чрез нея пътят към щастието е обозначен. А от него не трябва да се крием, както и от самото влюбване.

Да си влюбен до неузнаваемост не означава, че не знаеш. Да си влюбен до вманиаченост не значи, че манията не е великолепна. А да си влюбен до разрушителност не изключва съзиданието. Изложбата включва живопис, рисунка, скулптура, инсталация, фотография, видео, текстове и т.н. Нейната цел е да представи една въображаема реалност, хуманна и жестока, на която сме подвластни всички. Като казваме всички, имаме предвид все пак хората с качества да се влюбват не само в противоположния пол, а и в децата си, предметите, природата, животните, явленията и т.н. Тук не изключваме и различните категории на хомосексуалната и платоничната любов.

Смятаме, че тази изложба ще отвори широко вратите към едни не достатъчно изследвани области на човешката психика и ще провокира дискусии от най-различен тип. Като визия изложбата също е предизвикателна. Защото зад всяко изображение се крие конкретна случка, изживяване и лична биография. Кой как ще разчете посланията, които се съдържат тук, е въпрос на лична способност, на толерантност и до голяма степен на познание.