откриване: 16 май 2023, вторник, 18:00 часа

По случай 50-годишнината от учредяването на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ в зала „Райко Алексиев“ на СБХ ще бъде представена изложба на лауреатите на наградата с колекцията от творби, собственост на Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“, Самоков. Изложбата се организира от Община Самоков и Съюза на българските художници съвместно с Историческия музей в Самоков и Художествена галерия „Проф. Васил Захариев“, Самоков, и се провежда под патронажа на г-н Владимир Георгиев, кмет на Община Самоков. 

Специални благодарности от името на Съюза на българските художници към Община Самоков и лично към г-н Владимир Георгиев и неговия екип за посветеността им в мисията да подпомагат българското изобразително изкуство!

+++

проф. Аксиния Джурова за събитието:

„През 1972 с решение на Съюза на българските художници и община Самоков се учреди една от най-престижните национални награди за живопис на името на големия възрожденски художник Захарий Зограф. До 1987 включително тя се даваше всяка година. След 15-годишно прекъсване, по инициатива и с решение на Общинския съвет – Самоков през 2000 наградата бе възобновена. С нея са удостоени едни от най-значимите живи (за времето си) български художници, без чието творчество трудно бихме могли днес да възстановим

панорамата на нашето изкуство

от втората половина на ХХ и първите десетилетия на XXI век.

Оглеждайки събраната колекция на община Самоков по повод половинвековното съществуване на наградата за живопис „Захари Зограф“, удостоените творци и техните творби, си даваме сметка, че нейната стойност не е толкова в престижа на имената, т.е. в подбора, а в това, което тя носи като дух, като общ пластичен текст – този, който те извисява над повседневното, над злободневните тегоби и ти дава възможност да преодолееш драматичността на времето, да не загубиш усета за красота и светлина, стремежа да жадуваш за одухотворяването на битието.
Първите години след Втората световна война до Първата младежка изложба през 1961 г. са свързани с адаптирането на българските художници към новата обществена ситуация и влиянието на социалистическия реализъм от Съветския съюз. Но веднага след това се наблюдава разчупване на академизма и нормативната естетика с помощта на художниците от творческите обединения, оформили се между двете световни войни, като „Родно изкуство“ (1919) и „Новите художници (1931). Част от тях носеха духа на интелигентност и интелектуалност, на изкуство, създадено със средствата на френската постимпресионистична школа и неоекспресионизма на немската. През 70-те години се оформи тенденцията на наивистичната живопис и тази инспирирана от условния език на иконата с нейната символика на цвета и пластична стилизация, както и асоциативно-метафоричният изказ, който обогати тематично и композиционно художествените търсения в платната. След тях се появиха и симптомите на сюрреализма и хиперреализма, разширили психологизирането на конкретните теми, като през 80-те години на ХХ век бе налице изключително стилово разнообразие в българското изкуство. Това доведе до т.нар. социалистически реализъм да се определя като многообразие от почерци, обхващащи както чисто фигуративната живопис, така и лиричната абстракция.
В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, и първите десетилетия на XXI век, нашето изкуство се оказа на вълната на късния модернизъм – от една страна на освобождаване от конкретната сюжетност и разполагането ѝ „извън времето“, загърбване на фигуративността, усвояване на деформацията и абстракцията, а от друга към „потъване“ в мита и православното изкуство, донякъде превърнали се в хит. Тези процеси, схематично изброени до тук, се покриват от основната част картини в колекцията на град Самоков, а неизживените у нас до 1990 г. процеси на постмодерността, като концептуалността, пърформанса и инсталациите, вече преминали на Запад, привлякоха не малка част от българските художници, които в Самоковската колекция са засегнати периферно.
В общи линии подборът на избраните носители на наградата през изминалите 50 години, с малки изключения (Петър Дочев, Милко Божков, Стоян Цанев) дава възможност да се проследи афинитета на българските художници към фигуративната и социално ангажирана живопис, като потвърждение на написаното преди 100 години от Гео Милев: „… естетиката на антиреализма е нещо непопулярно, дори неизвестно у нас“. Тези думи, изречени от един от най-модерните български интелектуалци, надявам се да не се изтълкуват погрешно. В случая ги цитирам само като напомняне, че теренът за свободата на художника е въображението му. То го издига над повседневието, в случая над трансхуманизма, който настъпва повсеместно и бързо у нас и отваря поле, освободено от дух. Изглежда, че в града на Българското възраждане – Самоков, той още не е изгубен и колекцията, която е събрана за половин век, го доказва най-недвусмислено, колекция, без която е немислимо да се подреди пъзела на българското изкуство от втората половина на ХХ и първите десетилетия на XXI век.

+++

Кои са лауреатите на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ ще научите в публикацията

тук