3 – 17 юни 2020
галерия „Аросита“, София

Показаните произведения в изложбата „Covers“ на Сашо Стоицов застават зад идеята за преоткриване на образа и са с изразено минималистично отношение към формата. Тяхното автономно представяне ни насочва към стилизация, която носи в себе си емоционален заряд, и е изпълнено с импресионистичните вибрации на светлината. Колоритът е активно включен в създаването на творбите, които са нарисувани забележимо непринудено.
Сашо Стоицов използва художествения ефект като израз на своите преживявания, мисли, желания. Визуалният израз на идеята е една загатната форма, която позволява на зрителя да преживее изцяло творбата. Образите са изградени чрез семпла конфигурация, с ясен и изтънчен нюанс върху полупрозрачен фон – небесносин, розов, бледожълт, зелен, сив. Цветовете в картините имат превъзходство над силуетно изобразените лица и това говори за освобождаване от илюзионизма. Авторът създава пред зрителя анонимен облик на човека, който е съзерцателен и открито повлиява на чувствата.

Когато наблюдаваме картините, поставени на стените в галерията, разбираме, че независимо от своите сходства те са напълно различни. Това са самостоятелни обекти, които имат материална природа и съществуват в своята индивидуалност. Произведенията могат да се разглеждат като изследване на реалността и в този смисъл имат изключително силно присъствие. При тяхното създаване Стоицов акцентира върху образа, за да достигне, както самият той казва, до „имитации на корици на списания“.
Тук можем да поставим въпроса кое определя картините като корици на списания? Отговорът е в установяване на спецификата на семантичните послания чрез фокусирането върху времето тук и сега, както и във визуалното кантиране на идеята, която е разположена знаково. Принципът на класическото изкуство е заменен с израз на една духовност в нейната конкретна форма. В основата на този изказ е квадратът, чието символистично изображение представлява четирите посоки на света. Всичко това показва, че в изкуството съществува етап, при който зрителят сам придава завършен вид на недовършеното художествено действие, предполагащ интерактивност между публика и автор.

Творбите на Сашо Стоицов са визуално свидетелство за вариациите на една тема с различна изразителност. Те подхождат на творческите му търсения, защото той

отхвърля традиционната живопис и предпочита образите да изразяват вътрешното съдържание.

Цветовете влияят върху начина на възприемане на произведенията и са съществена част от работния похват, който използва авторът. В интериора на изложбената зала се появява друго, художествено и концептуално пространство, което открива изобразително чувствата и разума чрез естетическото преживяване.