8 – 26 август 2020
ГХГ „Борис Георгиев“, Варна

Изкуството на Александър Капричев има своя генезис и траектория с предизвикателствата на чистата абстракция в живописта и в декоративно-монументалното изкуство на стенописта и гоблена. В първия аспект абстрактната живопис на Александър Капричев преминава през тенденциите на 80-те години на ХХ в. в съвременното българско изкуство, като се освобождава от визуалното, натурното, от всичко онова, което я поставя в зависимост от материалното и битийното. Стилово изкуството му се развива през 90-те години към концептуалната абстрактност, която се занимава с идеи и сетивност, и това беше причината да назовем изложбата, посветена на неговата 75-та годишнина, „Идеи и състояния“.

Александър Капричев е един от варненските художници, оставили ярка следа в пластичния живот на морската столица и България. Той си отиде ненадейно през 2008 г., но неговите работи продължават и днес да присъстват в самостоятелни и колективни изложби у нас и по света благодарение на посветеността на неговото семейство и на подкрепата на галерии и колекционери.

Защо живописта и рисунките на Капричев все така вълнуват ценителите със своята лирична абстрактност и живописна експресия? Отговор на това ни дават в изложбата откъси от различни студии на известни български и английски критици, публикувани по повод негови изложби в България и Англия.

Карен Лапон от Международна конфедерация на арт критиците в Лондон в студията си, озаглавена „Символични вихри от медитативни нюанси“, за изложбата на Александър Капричев в БКИ в Лондон ни дава следното определение за изкуството му: „Творчеството на Александър Капричев удовлетворява и най-тачения ценител на изкуството: забележителни композиции, грациозно обобщени илюзорни сценарии и поетично извайване като емоционален и емблематичен оптически танц на нюанси.“

Всяка мазка улавя светлината и комбинира в една многостранна и богата палитра, напомняща за неоекспресиониста Лудвиг Карстен…

В изложбата могат да се видят непоказвани в България произведения. Представени са: една избрана колекция от малкоформатна живопис; една музикална серия от живописни платна, създадени през 1992 г., притежание на частен колекционер; ранна живопис, свързана тематично с увлечението на твореца към класическата музика и джаза. В живописните платна виждаме формирането на един осъзнат стремеж към задълбочено познание на изразните средства на модерното изкуство, които го тласкат към абстрактното визуализиране на идеи и състояния, инспирирани от музиката, изразяващи емоционални или чисто асоциативни медиации. Особено показателни за този процес са серията рисунки с писец. Те показват процеса на преодоляване и пластическото трансформиране на формата, което творецът търси в паралел с похватите на Майол и на Хенри Мур. Много от това формообразуване Капричев използва в композициите на монументалната си живопис, която той създава в различни обществени сгради и публични места. В тях ясно е изразено умението му да съчетае абстрактното и фигуративното в едно декоративно третирано пространство. За голямо съжаление някои от тези произведения, независимо от големите им размери и високите художествени качества, са унищожени и безвъзвратно изгубени.

В изложбата са представени като дигитални принтове и проекти, които документално допълват мащабните възможности на твореца да създава изкуство с високо художествено и естетическо въздействие и съдържание, далеч от догматиката на времето. Създадени между 1978 и 2006 г., и днес произведенията на Капричев носят енергията на твореца, изпреварил своето време. Това е периодът, в който той работи като художник на свободна практика в едно от ателиетата, изградени в бившата фабрика „Вулкан“ във Варна. В този период Александър Капричев има единични участия в изложби. Неговото изкуство тогава остава непознато и не се коментира в общата картина на развоя и на процесите в изкуството у нас от оперативната критика. По повод това през 2016 г. проф. Чавдар Попов казва:
„…Александър Капричев заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на XX век. Заедно с това в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните, при това авангардни черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящото столетие.“

Изкуството на Александър Капричев в своята цялост е хомогенно. Не можем да твърдим, че то преминава през различни обрати, но в периода от 1999 до 2006 г., когато живее, твори и излага творбите си във Великобритания, несъмнено живописта му достига до своята зрялост. Изкуствоведът Елена Фоски („Безкраен талант“, „Арт Нюз Рипорт“, 2016) пише как зрителят в съприкосновение с живописните платна на Капричев е очарован от богатите и динамични визии, при които меките форми и извити линии се стопяват и сливат в

смайващ лабиринт от незнайни светове и непознати предели.

За мен цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание, като ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. Кристофър Розууд от Международна конфедерация на арт критиците, Лондон, заключава: „Фигуративни състояния или ефирни абстракции, деликатни творби на хартия или замечтани акрилни платна, творбите на Александър Капричев непрестанно ни омайват и отнасят в един лабиринт от величествени контрасти и изтънчени нюанси. Този художник е неизменен пример за нестихващ талант.“

Други критици като Тимоти Уорингтън намират, че „артистичните влияния върху Капричев, паралелни и подсилени от вродената му страст към музиката, отнасят творбите му към фините акварели на Жан Миоте, един от основателите на лирическия абстракционизъм, легендарно течение, появило се след войната. И двамата художници отразяват в творбите си и дават живот на лирическия поток на джаза, на динамичното изкуство на танца чрез добре намерените линии и жестове. Формите при Капричев излъчват енергия и вибрират върху платното, това магическо поле, където креативността му сътворява непредполагаема красота, изобразява тайнствени сценарии и инспирации във формата на Art Informel.“
Може би най-точни за изкуството на Александър Капричев са неговите собствени манифестни думи от септември 1996 г.: „Изграждам композициите върху повърхности, които са осъразмерени квадрати или правоъгълници. Живописната материя се пресича с множество наклонени и диагонални прави, често строящи или изграждащи алюзия или впечатление от преживяно време или време в развитие. Живописният маниер на изграждане следва изискванията на предпочитания материал, в повечето случаи платно и акрилни бои. Живописният слой е пестелив на фактури и пластичните мазки са гладко положени. Присъствието на светлината е запомнящо се. Посланието или философското обобщение се съдържа в използваната геометрична форма, символен знак за неделимост на дух и материя.“
Когато застана пред живописните платна на Александър Капричев, винаги ме впечатлява, че това е една интелектуална, философски осмислена живопис, която резонира в свободното изобразително пространство на картината и отразява неспирно пулсиращата творческа енергия на художника.