Красимир Яков / Портрет на Наум Наумов
1 – 19 септември 2020
Арт център – Плевен
В началото бе словото... но при мен то бе изместено от рисунката. Пазя скицниците, които баща ми, граничен офицер в Петрич, ми подаряваше. В тях още четиригодишен рисувах пагони, войници, камиони и т.н. След като се преместихме в неговото село, в тях пренасях възрожденците ни от картички направо с молив 6 B. Дойде ред и на „Руска рисунк“ от Павел Чистяков, като смело се хвърлях да копирам на око етюдите на Брюлов, Иванов, Репин и Серов. Нямах педагог, не знаех какво значи щрих, акварелна техника, гипсов орнамент, но това не ми попречи да вляза в Художествената гимназия в София пръв от провинциалната квота. А там Иван Б. Иванов – Драката ме въведе в професионализма, което се отрази и на максималния ми бал 18 за влизането ми в Художествената академия през 1974 г.
Тази изложба е по повод моята 65-годишнина и е ретроспективна. Реших да покажа по малко от всичко, което съм правил – бронзови пластики, последните ми плакети, живопис, акварел, но без любимите ми рисунки, за да поставя на тяхно място творбите на един мой колега, който вече не е между живите – Наум Наумов.
За мен като автор с над 40 години свободна практика не остана навикът педантично да правя списъци с изложбите, откупките и къде заминават те, с наградите. Не са малко и монументалните ми реализации в страната и чужбина – Русия, Китай, Германия и САЩ. Със сигурност знам, че имам и пет награди в национални конкурси за монументи, като правило – без реализации, което пък ме принуди преди две години да се превърна и в миниатюрист, за да стана най-сетне напълно независим творец.
Но да спрем с моята персона.
Наумовите творби са центърът на тази изложба.
В центъра съм поставил и неговия портрет, рисуван от мен години преди смъртта му. Аз бях единственият колега, който той допускаше до себе си. Съзнаваше, че ще съхраня това, което е останало от творчеството му, и ми го подари с удоволствие. Повече от творбите се показват за пръв път пред плевенската публика. Колекцията включва няколко великолепни линорезби, някои от тях отпечатани върху вестници от т.нар. жълта преса (навярно поради липса на хартия). Ефектът е неочаквано интересен, дори колеги графици смятат, че са голяма находка. Има и една черно-бяла темпера, многофигурна композиция на високо ниво. Още две брилянтни асоциативни рисунки с молив. Другите десетина рисунки във формат 50х70 см, изпълнени с черен или кафяв туш, са от последния му период и са заредени с голям замах и експресивност. Преди да си отиде от този свят, той работеше основно с маслени бои върху хромиран картон, който му подсигурявах. Тук силуетите са едри, обобщено драматични. Цветовата гама е топла или студена до сребристосиви оттенъци – деликатна и експресивна живопис, но не и абстрактна, защото рисунката е с уверени контури, загатващи силуети на фигури, глави на хора и коне. За Наум Наумов може и трябва да се говори много, тъй като ни завеща не само голямо, но и с високо качество творчество. Неговите коне в графиката и рисунката са емблематични и разпознаваеми и са един безспорен принос не само в българската, но и в европейската графика и рисунка.
И така, надявам се, че не само плевенската ни публика ще се наслади на тези великолепни творби. Бих отправил и един апел към ръководството на СБХ – след като не успях на местна почва да се преборя за отбелязване на 70-годишнината на Наум Наумов, то поне 75-ата да е в София, тъй като той не е само национален автор, но и участник в много биeналета на графиката до 1989 г. Да се надяваме, че добрата идея ще се осъществи и софиянци ще се запознаят с последния етап от мащабното и непреходно творчество на Наум Наумов.