7 – 30.08.2020
Зала 2019, ГХГ – Пловдив

Васил Стоев е сред най-утвърдените и сред най-известните зад граница съвременни български художници от своето поколение. Той притежава уникалната способност да съвместява наглед противоположни начала. Неговото живописно творчество представлява сложно постигнато единство на интелект и чувство, на конструкция и експресия, на фигурация и абстракция. Платната му са плод на индивидуално намерени пластически формули, които разкриват нагледно единството и борбата на противоположностите. Диалектиката е фундаментален закон на мирозданието. Само че едно е да изведеш правилото в понятия, друго е да го пресътвориш в материята на изкуството...

Визуалният образ „снема“ диалектическото противопоставяне в нещо трето, органично и цялостно, от което се ражда неповторимостта и очарованието на конкретния живописно-пластичен изказ.

Васил Стоев притежава

чувство за тон по подобие на онези в музиката,

които имат привилегията да бъдат дарени с абсолютен слух. Дори яркият сигнален цвят, който иначе би се възприемал като суров и дори дразнещ окото, в съседство и в хармонично единство с други сродни и подобни цветове, преобразувани от живописеца в обработени стойности, наситени в полихромни вариации или фино нюансирани в монохромни решения, превърнати в богати тонални степенувания, изграждат формите и пространството и придават на композицията едновременно устойчив и динамичен характер.

Авторът има склонност към фокусирането на даден композиционно центриран мотив, като обикновено търси контрастната съпоставка между относителната статичност и пространствена фиксираност на мотива и динамичното изграждане на формата, която е детайлизирана по различен начин в зависимост от характеристиките на основните акценти. Ударите на четката по-откритата, релефна фактура, която сякаш ни прави съпричастни със самия процес на живописване, относително големият дял на импровизацията и на бравурните мазки се комбинират с равни, гладки еднотонни плоскости със строги силуети. Това създава вътрешна динамика на картината. Имаме чувството, че ставаме свидетели на непрестанни промени на живописно-пластичната материя, която сякаш ту избухва, ту се успокоява и застива по повърхнината на платното. По този начин то се превръща в своеобразна метафора на конфликтите и на обратите на жизнените процеси и неспирните потоци, които съставляват несъзнавания фон на нашето съществуване. Васил Стоев създава творби, които представляват своего рода живописни еквиваленти на сложни, противоречиви душевни състояния, на разнопосочни емоционални импулси или на моментни усещания. Ето защо независимо от абстрактния език творбите намират отклик у зрителя, без да се налага той да търси и открива конкретни препратки или сюжетни ходове. Така картината се превръща в опредметена, материализирана квинтесенция на усещанията и на преживяванията на човека, става своеобразен пластически микрокосмос. Тя сякаш е пронизана от някаква неизразима загадка, но в същото време се оформя като изискана и радваща окото феерия от багри и тонове. Именно това качество избавя творбите от риска да останат, така да се каже, на равнището на едноплановата декоративност. По този начин платната на живописеца се възприемат едновременно и като своеобразни притчи, но заедно с това и като естетически завършени предметни форми, които чудесно се вписват в обществени и частни интериори.