29 септември – 21 октомври 2021
галерия Credo Bonum, София

Изложбата „Закрити полета“ е сравнително малка спрямо мащаба на творчеството на своя автор, тя е особено важна, защото в нея са закодирани трасета на четене и разбиране на цялото изкуство на Станислав Памукчиев.

Галерия Credo Bonum е полутъмна. В залата има три инсталационни групи. Първото, което зрителят вижда при влизането си, е голяма метална клетка в центъра. В нея се четат очертанията на 12 метални стъпала, които левитират в пространството, без видима опора. Усещането за безтегловност се засилва и от тънките конци от кълчища, с които стълбата е обрасла. Сякаш при полета си над пода тя е повлякла непознати растения, корени или паяжини, обитавали мястото много преди движението. Без съмнение стълбата е метафората, която може да бъде разчетена лесно. Стълбата като житейски и творчески път, като образ на равносметката, често използван елемент в изкуството. Тази метафора той поставя в клетка. По този начин я откроява като нещо лично свое, което има нужда да бъде съхранено и бранено от външния свят. „Стълбата“ се възприема емоционално, тя е разтърсващо проникновение, тя е поезия.

Другата работа в изложбата носи названието „Биографично“ и е съставена от три големи бели платна, върху които Станислав Памукчиев наслагва елементи с определено значение за своето творчество. Върху бялата основа поставя слой от прогорен тюл, използван преди това в работата „Четири сестри“ от 2009. В тази инсталация той постила с бял прогорен от въглени тюл четири легла, образ на четирите жени – баба и лели на художника, с които е преминало детството му. Това е женското начало, формирало определена чувствителност и нагласи у художника. Върху него Памукчиев поставя още един пласт от поликарбонат. В краищата той е уплътнен с вата и кълчища, омазани с „боя“ от пепел и кал, все материали, които художникът нееднократно е използвал в творчеството си под най-различни форми. Целият този „сандвич“, в който картината се е превърнала, е притиснат от метални стеги, които придържат различните слоеве. Те са здраво стегнати в една, може да се нарече, „ретроспективна капсула“. Резултатът е обект, който носи елементи от всички основни етапи от досегашното творчество на художника.

Изложбата в галерия Credo Bonum / Станислав Памукчиев с постетители

На късата стена на галерията е разгърната друга картинна инсталация – „Молитвено“. В седемнайсет малки по формат платна художникът разгръща етапите на трансформация, протекли в изкуството му. Постепенно тези платна са покривани с различни материали: бинт, пепел и кълчища, с поликарбонат, отново притиснат със стеги, като на финалното платно картината е окончателно изчезнала, опакована с черна гума, залепена с хартиено тиксо.

Подобно на „Стълбата“ и другите две работи – „Молитвено“ и „Биографично“,

имат едновременно и критичен, и автобиографичен смисъл.

Те са силно критични към света, в който живеем, завладян от бързата консумация на образи и ценности. В същото време те разгръщат широкия диапазон от изразни средства и образи, с които Станислав Памукчиев е работил през последните десетилетия. А това са много и различни творби, вкарали в езика на българското изкуство смисъла на употребата на материали като пепел, въглен, восък, тюл, кал, вата и други, които приближават художника до традицията на италианското течение Arte Povera от 70-те години, изкуството на Антони Тапиес, живописта на Анселм Кифер, както и до символния подход на Йозеф Бойс, повлиял на толкова много художници през ХХ век. Независимо дали създава абстрактни композиции или тактилни инсталации, човекът, неговите чувства и съдба стоят в центъра на творбата. Той е важният и за него е създадена тя.

Весела Ножарова
кураторка на изложбата

Повече за изложбата в сайта на галерия Credo Bnum

тук