Любен Генов
Галерия (11)

12 – 30 юли 2022
СБХ – Шипка 6, зала 1С

„Дървото, къщата и аз“ бе наименованието на една интересна самостоятелна изложба, която звучеше различно от всички други експозиции. „Пролет, лято, есен, зима. Цветята, морето, великолепните дървета, небето и водата, слънчевата светлина… Обичам да рисувам и песента, и тишината на нощта. Мълчанието на моята Луна, която ме пленява с бледото си или огнено сияние. Това е моят свят. Рисувам го така, както го виждам и чувствам. И му се радвам от цялото си сърце!“, споделя художникът Иван Михайлов – Жани.
Той е роден през 1960 в София. Завършва техникума по керамика и стъкло. По-късно продължава образованието си в Свободната художествена академия „Жул Паскин“. Завършва и майсторския клас по живопис на проф. Николай Майсторов. От 2001 е активен член на СБХ. Вече има над 22 самостоятелни изложби, а неговите творби са притежание на частни колекции по цял свят.

Иван Михайлов – Жани / от изложбата




Като чувствителност и артистична нагласа го причисляват към наивистите. По думите на Мариела Янакиева: „Всяка негова творба носи белега на една творческа индивидуалност с изграден, ясно разпознаваем стил. Вроденото му чувство за стилизация, цвят, композиция, ритъм превръщат и най-баналния сюжет в творбите му в истинско преживяване за сетивата и ума, образът се запечатва като знак, достигайки символиката на абстрактното.

Витално, по детски чисто и спонтанно,

изкуството на Иван Михайлов – Жани е израз на свободата на мисълта и чувствата, на неподправения възторг от идеалната красота.“

Гениалният Пикасо е пръв сред малцината творци, обърнали някога истински сериозно внимание на наивисткото изкуство и признали неподправеното дарование на художници като прочутия днес Анри Русо – Митничаря въпреки пренебрежителното или снизходително отношение на повечето му съвременници.
„Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, като порасне“, твърди Пикасо, а сред неговите крилати фрази е и тази: „На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.“

Иван Михайлов – Жани / от изложбата



Нямам представа как е рисувал Жани на 12, но виждаме как умее сега. Ако не знаехме рождената му дата, едва ли бихме могли да предположим на колко години е. На петнайсет, на трийсет или на шейсет... Колкото и да му дадем, на колкото и да е всъщност, за мен той е като дете, като

едно нереално същество от приказките,

попаднало в непонятната действителност. Действителност, в която трудно би се вписал, ако не бяха рисуването и живописта. И ако не беше майка му Варвара, негов неотклонен творчески наставник и покровител. Ако не бяха повярвалите в него преподаватели Николай Майсторов, Долорес Дилова, Огнян Цеков и Ива Владимирова, благодарение на които той откри себе си. И ако не са колегите и приятелите му, които ценят неговия неподправен талант, чистосърдечност, жизнерадост, невинност, простота, наивна чистота…

Жани споделя: „Майка ми често цитира една японска поговорка: „Изкуството е илюзия на спонтанните чувства“. Зная защо ми го напомня, защото тя вижда своя син и неговите реакции, когато рисува. Вярно е, природата ме докосва,

аз се радвам на светлината, на красотата. 

Любимите ми багри, с които предпочитам да рисувам, са синьо, зелено и бяло, а малко жълто и червено са, за да ги стопля. Небето е винаги ясно и синьо, зеленият цвят е в поне 3-4 нюанса, а жълтият цвят, багра на слънцето, за да го има...“

Според Анри Матис „цветът не ни е даден, за да имитираме природата. Даден ни е, за да можем да изразяваме емоциите си“. „Изкуството е бягство от реалността“, твърди той, а аз си мисля за Жани и как именно живописта придава за него смисъл на тази реалност…

И отново ще си послужа с цитат от Пикасо, който някъде беше казал, че: „Едни художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце“. Дали Жани спада към втория вид? Всеки от нас ще може да си направи извод, гледайки неговите вълшебни картини.

Любен Генов


+++


Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 30 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:


 

Смислови групи: