3 – 20 юли 2024
Артцентър Плевен

Лабиринтът ИЗКУСТВО е феномен с множество разклонения. Безкрайни са възможностите за избор на посоки и подходи в артистичното търсене на Истината. Ако се добави доза постмодерно егоистично условие тя да бъде едновременно актуална и лична (или, недай боже, изстрадана), в разказа за персоналната Истина се промъква нова причина – Истинността. С нея митичният герой (или в нашия случай художникът) поема през лабиринта и символното кълбо прежда го води през хаоса на смаляващия се и объркан свят. Малката лична история постига истинските си образи и следва да бъде споделена с публиката. И ето, ние присъстваме на съ-преживяването – ритуал, който напасва елементите в цялото.

За първи път не намерих основания да откажа покана да открия изложба. Въпреки ясното съзнание за боязън от социална тревожност пред публика или микрофон, преразказът за пленерна бохемска вечер, в която участниците споделят името на вдъхновител или ментор, с когото свързват началото на творческия си път, надделя. Вълнуващо беше да узная, че един от участниците в разговора е споменал моето име. Благодаря ти, Милене!

След като ги записах, спонтанно появилите се мисли и спомени ми прозвучаха претенциозно и неясно. Постепенно осъзнах, че те са реакция на общата ми представа за началата в търсенията на Николина и Милен Джановски.

Първичната даденост в техните творби е трудно изразима, но е всемогъща

задължителност, която е характерна за общия духовен афинитет към свързаност при хората. Дръзките и новаторски идеи и реализациите са подхранени от изначални елементи. Да търсиш обаче опора и творческа мотивация в примордиалното, през стихийните му проявления, каквото е огънят, или чрез измеренията в пространствено-времевия континуум е коварен подход, чието художествено овладяване е насочено директно към подсъзнателните седименти на зрителя. И двамата автори са убедени, че ако успехът увенчае артистичното им дело, то (делото) ще активира преживявания, които сумарно ще генерират у зрителя реконсолидация на паметта. Един спомен е точно толкова реален, колкото е бил последния път, когато сте го извикали в паметта си. Иначе казано, споменът се изменя, когато има привнесен стимул, и тогава делът на паметта в него намалява за сметка на привнесеното чрез произведенията към собствената ви личност.
Персоналните концепции на Николина и Милен за изкуство са изградени с елементите на първичните дадености – като времето в работите на Николина и като огъня, формирал метала в картините на Милен. И двамата откриват своите основания и мотивация в активирането на състояния, преминали в колективната памет…

Николина Джановска / Извън формата, 2023, линогравюра върху текстил

Николина представя мащабни произведения в графична техника. В по-новите ѝ творби визуалната информация е пренесена посредством деликатен и различен от хартията материал, който e ефирен и гъвкав. Има пореста структура, може да се дипли, да създава вместимост, а способността му да „прецежда“ е доминирал нейния избор на материал. А той внушава действия по пречистване, извличане и съхраняване на есенцията. Възниква образ на цедило, „призвано“ да филтрира и съхрани времето. Лекотата на движение на материала, избран да носи образа, превръща цедилото във вълшебно място, където миналoто посреща бъдещето и те оживяват в постоянно преоткривано настояще, в което чувствата преминават в спомени и обратно. Постигнатата сюблимност отключва стаените в подсъзнанието лични спомени на зрителя, преобразява ги, за да ги сближи с авторовите. „Кутиите за спомени“ на Николина са символни места за съхранение на скрижали със записи от завета на бита, доколкото той може да бъде повторен. Според проф. Радослав Радев, познавач на творчеството на Николина, битът може да бъде повторен само ако се освободим от неговата конкретност, което е същностно постижение и това авторката доказва с настоящата изложба.

Милен Джановски / Сенки, 2024, акрил, кварцов пясък дърво, платно

Представените от Милен творби са обединени в две серии – триизмерни обекти и обработени с огън метални картини, в които графичният метод е обогатен от живописни и скулптурни практики. Авторът борави с материалите откровено и директно. Като запазва природния им характер, той успява да постигне образност, чиято сила притежава добавена спонтанност и експанзивност. Работите изглеждат дръзки и изненадващи, а едновременно с това зрителят ги припознава като нещо близко и познато. Особената фамилиарност на творбите е постигната благодарение на внесената и впоследствие излъчвана от тях (в буквален и в преносен смисъл) топлина. В процеса на създаването им (чрез волтова дъга) е постигната необходимата висока температура за желаното и контролирано от художника стопяване на метала. За синкретичността, с която изгражда творбите си, Милен намира основания в изкуството на древните народи и цивилизации, наследено от традицията на оцветените египетски релефи и антични скулптури. Неговото изкуство се характеризира с изразена поетика, която свободно резонира в съзнанието на зрителя на различни нива. Но какъвто и да е избраният за интерпретация мотив, крайният резултат внушава идея за укротен, застинал вулкан. Дали поетичността в работите има митологичен заряд, както е при „подземните реки“, или възторгът от природата се явява като птица, те винаги ще са и нещо друго. Метафоричната и постоянна двойственост, която Милен е постигнал, се е случила чрез промяна в агрегатното състояние на творбите при създаването им. И струва ми се, уникалната му идея за подобно плазмено въздействие е неговият принос за съвременното изкуство.

Богдан Александров

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04/ 2024, с. 20
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: