4 ноември – 5 декември 2021
галерия „Васка Емануилова“ – СГХГ

През годините галерия „Васка Емануилова“ съчетава интерес към историческото изкуство и съвременността. Една от програмите на галерията се занимава със скулптурата и нейното настоящо развитие. Изложбата на Венцислав Занков надхвърля тази музейна задача и поема риска да „актуализира“ работите на известната българска художничка, да ги разбере не като исторически, а като екзистенциален факт –свидетелство за човека и живота.

Венцислав Занков и Васка Емануилова още на пръв поглед в малкото пространство на галерията изобщо не си приличат. Разликите между тях не са само исторически, между традиционното и съвременното изкуство, между миналия и настоящия век, между подчертано женското и категорично мъжкото начало, те са разлики в цялостното възприемане на света и на човека като част от него. Изложбата среща две представи за изкуството и обществото, две епикризи на тяхното състояние, които се подчертават взаимно на принципа на контраста. Включени са скулптури и картини на Занков, създадени в периода от 2011 до 2016 и показвани в самостоятелни изложби.

Независимо от приетото за добър вкус, за актуална посока, за политически коректно и за изкуство със социален ангажимент, Венцислав

Занков успява винаги да заеме ясна позиция

с работите си. В случая творбите му говорят за съвременния свят след разпада на ценностите на хуманността и просвещението, в разрез с хармоничната фигура и телесност. Това сякаш е свят на отломки от някога живели титани, на разкъсан смисъл и изтънели като линии, трептящи тела. Показаните произведения представят квинтесенцията на разбирането на автора за изкуството като аналитичен инструмент за оголване на живеенето.

Пресинфо: галерия „Васка Емануилова“

+++

В интервю за БНР Венцислав Занков допълва: „Изграждането на формата на Васка Емануилова съдържа друго усещане за време, по-голямо спокойствие, разполагане с време, ние не разполагаме с нашето време… Там, където са нейните скулптури в галерията, съм сложил мъжки едри тела, които липсват в усещането на Васка. Това е допълване на нейния свят, допълване, а не е контра на него.“