1 – 15 юни 2021
галерия „Райко Алексиев“ – СБХ

„О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен.“
Гьоте
 
На 1 юни – Денят на детето, в столичната галерия „Райко Алексиев“ се откри фотографска изложба „В началото“, от която сетивата се изострят, а тялото настръхва. Кадрите са снимани в продължение на три месеца, в края на 2019 и началото на 2020, в СБАЛАГ „Майчин дом“, преди ковид епидемията и наложeните ограничения. „Бихме искали да покажем един по-различен поглед към света и да припомним, че въпреки всичко животът продължава“ – каза на откриването изпълнителният директор на болницата проф. д-р Иван Костов, по чиято идея се организира изложбата, мечтаейки да покаже очите на майката, виждаща детето си за първи път. Това е началната позиция, от която Сандро Арабян тръгва, за да разкаже за случващото се в родилната и операционната зала, но в замисъла настъпва обрат. Авторът поставя във фокуса на артистичните си търсения тайнството на раждащия се живот.
„В началото“ е най-незабравимият фотографски проект, по който съм работил. Той ме върна там, откъдето е започнал и моят живот – болница „Майчин дом“, споделя младият фотограф Сандро Арабян, който има честта да стане част от този съкровен миг – началото на живота. И допълва: „За да заснема подобно нещо, се наложи да се потопя в един тотално различен свят, изпълнен с множество неизвестни и трудности. Естетиката, с която се сблъсках, беше напълно различна от всичко познато, емоциите също.“ Сандро става част от екипа, заживява с него, слива се с него, снима с минимална апаратура, мисли и действа мигновено. Пред очите му и пред неговия обектив проплакват около 70 бебета. Хиляди снимки запечатват първите срещи с най-чистата любов – майчината. Всичко в родилната зала се случва бързо и всеки случай е различен – спешни ситуации, в които всеки миг е от значение, нужни са бързи реакции и висок професионализъм. Сандро приема това предизвикателство, превръщайки репортажната фотография в художествена, в изкуство, запечатало появата на нов живот. Тези сцени карат зрителя да стане част от сътворението, видяно и осмислено през обектива на фотографа, да навлезе в онова сакрално пространство, до което трудно би могъл да се докосне някой, който не е изпитал подобни усещания. Ще се опитам да бъда безпристрастна, макар че наскоро и аз станах част от това чудо, именно в тази болница. Представете си следната ситуация: болничен коридор, хвърчат носилки, лекарски екипи, вани с кръв, инструменти, операционна зала, в която светлината заслепява очите, всевъзможна апаратура, скачена по цялото тяло, акушер-гинеколог, тракащ с ножици, докато чака да подейства анестезията. Прозвучава глас: „Местете!“ И операцията започва… Внезапно, като гръм, глас прорязва пространството: „Дръж, дръж! Диша!“, чува се плач… И ето Го – това очаквано от месеци чудо, наречено живот. Отронват се, преливат сълзи от радост в обърканите и пълни с надежда очи на майката.

Пръв допир – невинно дихание, чистота, няма слова, които да опишат чувството, в този прекрасен миг!

Възприемането на творбите, разбира се, е много индивидуално, защото всеки има различни критерии за художественост. Но въпреки това естетическите качества на фотографиите са безспорни, възпитаващата и познавателната стойност също. В изображенията има хармония между съдържание и форма, единство, яснота, простота, сложни ракурси, композиционни търсения. Той запечатва в подробности дори това, което на пръв поглед не ни прави впечатление или пренебрегваме като несъществено, като например червената капка кръв върху очилата на лекарката, лентата с номера на крачето на бебето.
Още с пристъпването в изложбената зала зрителят се сблъсква с голямоформатните изображения на бебета, които при пръв поглед някак смущават. Подсилващи въздействието са и специално боядисаните стени в залите в червено и синьо. Експонираните 43 цветни фотографии не щадят психиката и не са за хора с деликатна чувствителност. Но истината е такава – страшно е! Тези, които живеят в илюзията, че раждането е красив акт и от утробата на майката излиза розово бебе, грешат. Сандро представя другата страна – истината, такава, каквато е, естетика на раждането, която не е за всеки. Фотографиите разказват историята за началото. Силно въздействащ е кадърът, в който е запечатано съсредоточеното изражение, концентрираността на лекарите, които изваждат на бял свят едно окървавено, увито в пъпна връв, с почти посиняло лице бебе от майчината утроба, което сякаш изплува от кървава яма.

Серията портрети на бебета – намусени или усмихнати, със сбръчкани личица, ококорили очи или блажено спящи, притихнали или плачещи, всяко със свой характер от първия миг – въздействат с още по-голяма сила върху червената централна стена в голямата зала на галерията. А фотографията, отразяваща очите на майката, пълни със сълзи, уплах, надежда, очакване и безмерно щастие, олицетворява неизмеримата свята майчина любов.

Сандро Арабян предава достоверно, в цялост и единство, в синхрон като усещане, трудно изразимите словесно емоции и състояния на майката, на новороденото, на родилните екипи, но едва ли би успял в такава степен да въздейства и на зрителя, ако преживяното не бе белязало душата и сърцето му. За любовта и страстта си към фотографията Сандро Арабян говори с известна доза тъга: „При дядо ми по бащина линия, известен с псевдонима си Фото Гаро, помня как се редяха хората на опашка за снимка. При него за първи път видях какво е фотостудио, лаборатория, химикалите, ваните, червената светлина... класическата фотография.“ Следващата му среща с фотография идва с проф. Румен Георгиев на курс в НАТФИЗ, а след това завършва фотография като бакалавър и магистър в НБУ. После в Барселона завършва магистратура по фотография и дизайн в Elisava Barcelona school of design and engineering. „Но аз съм фотограф заради дядо ми Юлий (бел. авт. – Юлий Минчев, художник, един от ярките представители на българската графика). Фундаментална причина да се занимавам с фотография беше, че когато бях на 16 години, той ме покани да снимаме заедно. Тогава му отказах. Кратко време след това той си отиде, или поне такива са спомените ми. В процеса на осъзнаване тази случка ми тежеше все повече и повече в годините, дърпаше ме назад като нерешен проблем, но разликата беше, че този проблем не можеше да се реши вече. До ден днешен, спомняйки си за това, очите ми се изпълват със сълзи. За щастие, правейки дипломния си проект в Барселона през 2017, се натъкнах на една снимка на нас, двамата. Специалното в тази снимка беше, че на нея снимаме заедно. Това ми позволи да се отпусна и последваха най-смелите ми проекти. Всеки път, когато правя изложба, се питам какво ли ще си каже дядо? До днес търся диалог с него чрез фотографията, неговата страст.“

Изложбата на Сандро Арабян бе показана в Арт салона на Радио Варна на 10 септември, последвана от дискусия с автора на тема „За дългосрочните проекти“. На 1 септември фотоинсталацията „В началото“ бе ситуирана в подлез „Тунела“ в Пловдив като част от 27-ото издание на Седмицата на съвременното изкуство.