28 октомври – 16 ноември 2021
ГХГ „Борис Георгиев“, Варна

Ретроспективната изложба представя варненския художник Деян Веков с живопис, пластика и рисунка, както и с принтове на реализации в областта на живописта, керамиката, скулптурата и пространственото оформление – знакови работи от различни творчески периоди.

За мястото на художника в българското изкуство проф. Чавдар Попов пише:

„На пръв поглед пластическият речник, с който работи Деян Веков, оставя впечатление за геометрични форми с понякога твърде необичаен и причудлив характер, съвършено оформени обеми, плоскости, колорирани в локални и чисти тонове, светлосенъчни ефекти, произведени сякаш във вакуумна среда.

Зрителят остава с усещането за един имагинерен свят, „създаден от нищото“,

израз на персоналната митология и на демиургичното начало у човека.

Понякога абстрактните форми се проявяват в реални пространства, маркирани с равнини и небеса, изваяни като че ли от същото вещество и от стереометричните конструкции.

Деян Веков / от изложбата

Изграждането и формообразуването на структурите оставят впечатлението за пластическа изчистеност и абсолютна завършеност на формалните аспекти на картината. Взрем ли се обаче по-внимателно в работите на Деян Веков, ще установим, че той избягва съзнателно стерилността. Възможностите, които му дава този маниер на работа, очевидно вече възприет от автора до степен на осъзнато и последователно провеждано пластическо кредо, са наистина безгранични. Единството на композицията е въпрос на комбинаторика, но тази комбинаторика няма нищо общо с механичната игра на компютъра, тъй като изразява нещо много по-дълбоко и съкровено. Става дума за

форми, сили, енергии и напрежения,

за контрасти, дисонанси и съгласувания, за артикулиране на образни елементи, които в ансамбъла на композиционната си цялост внушават едновременно метафизичния вселенски хлад и странното присъствие/отсъствие на човека. Какво е това – някаква космическа реалност, подсъзнателни изблици на художническо въображение или игра без край? Деян Веков не дава отговори на тези въпроси.

Ако се опитаме да потърсим някакви аналогии или съответствия на тези „магически обекти“, ще бъдем затруднени. Бихме могли, разбира се, да си спомним в известна степен за метафизичната живопис, за кубизма и конструктивизма и дори да направим връзка с хиперреализма. Художникът извайва гладката полирана фактура на своите платна и модулира едно пластическо пространство, което дава образ повече на сънищата, отколкото на непосредствените наблюдения. В този смисъл Деян Веков заема свое специфично място в съвременното българско изкуство.“