4 – 20 март 2021
галерия „Ракурси“, София

Моят брат Чавдар Гюзелев, известен още като Чочо Гюзелев или просто Чочо, скоро ще навърши 60 години. Не това е поводът, поради който сядам да пиша няколко думи за него, а изложбата, която ще се открие в галерия „Ракурси“ на 4 март 2021, която също не е по повод юбилея му, но нещата съвпадат. Сам предложих да открия изложбата му, смятайки, че ще кажа няколко импровизирани изречения. Оказва се, че трябва да запиша, надявам се, краткото си слово поради голяма вероятност да няма нормално откриване на изложбата. Причините са ясни.

Чавдар Гюзелев / От изложбата

Познавам брат си от 56 години. Той ми е батко, макар никога да не съм го наричал така, което понякога го е огорчавало. За мен той беше Чочо, но все пак по-големият брат, от когото съм се учил на почти всичко в този живот, опитвайки се несъзнателно да му подражавам: поведение, начин на обличане, вкус за музика, изобразително изкуство, книги и, разбира се, мръсни думи. Няма да ги изреждам, всички сме ги научили от някого, те са еднакви, макар че той има таланта да измисля нови, негови си.

Така или иначе, всички по-малки братя се еманципират постепенно, но като споменах думата талант, мисля, че е време да кажа, че Чочо притежава много и разнопосочни таланти. Помня как нашата учителка по пиано Райна Ненова страдаше, когато той се отказа от уроците. Нямаше такава драма, когато аз се отказах. Защо ли? Помня интереса и таланта, който имаше за актьорската професия (театъра и киното) и много други влечения и интереси, но винаги най-важно и значимо в неговия живот беше и остана талантът и определеността му към изобразителните изкуства, които сега наричаме визуални. Да не споменавам таланта му да бъде обаятелен мъж. Край, споменах го.

Чавдар е ерудиран, спонтанен, понякога невъздържан, интелигентен, естет, изпада във възторг от красивото, но е във война с грозното и това, което е неправилно според него. В тази война той често използва най-силното си оръжие – иронията, която понякога стига до сарказъм, да не кажа и отвъд. Той е много чувствителен, сам казва за себе си: „Толкова съм чувствителен, че сякаш живея със смъкната кожа“. Освен това той пише добре. Не толкова в калиграфския смисъл, по-скоро в писателския. Мнозина познават неговото остро фейсбук перо, с което той води своите битки по социални, политически и естетически въпроси.
Сега транспонирайте всичко това, което казах за него, върху творчеството му и вероятно ще го усетите и разберете добре.

А то, творчеството му, отново се явява многопосочно и разнообразно.

Не знам откъде да започна. Ще карам наслука: сценограф, графичен дизайнер, илюстратор, график, живописец, художник фотограф, а от известно време и преподавател по графичен дизайн. Дочувам, че е отворил очите на мнозина студенти за същността на това изкуство, за неговата необходимост (задължителност бих казал) и какво може да се постига с неговите средства. И за това се иска талант.

Няма да се наема с опит да тълкувам отделни аспекти на неговото изкуство или различни жанрове, още по-малко определени произведения. Това са го правели, а съм сигурен, че пак ще го правят хора, които разбират и анализират по-добре от мен, а и умеят да се изказват по-добре. Ще кажа само, че в галерия „Ракурси“ той ще изложи цикъл литографии и живописен цикъл, правени през последните две години. На мен те много ми харесват. Ще спра дотук.

И нещо последно: помня брат си от неговата 6-годишнина. Аз съм бил на 2 години и 8 месеца. Днес аз съм на 56 години и 8 месеца и ще отбележим неговата 60-годишнина. Нещата не са се променили кой знае колко много.

Ясен Гюзелев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2021, 11 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук