4 – 20 юли 2022
СБХ, Шипка 6, зала 1А

През юли на Шипка 6 се състоя третата Национална изложба на българския комикс София комикс Експо 2022. Организатори на събитието бяха секция „Комикс“ към СБХ и сдружение „Проектът Дъга“. В изложбата бяха представени

четиридесет и трима автори с над 200 табла

с творби, създадени в последните пет години. Първата национална комикс изложба през 2013 обхвана всички поколения български художници в жанра и показа неговото развитие до този момент. На следващата година се проведе международното София комикс Експо, което направи опит да постави България на картата на световния комикс с участието на 170 художници от 16 страни. През 2017 втората национална комикс изложба представи развитието на жанра между двете изложби и показа, че деветото изкуство у нас определено бележи разцвет и става все по-популярно в България.

Така стигаме и до третата национална изложба, която обхваща творби от един петгодишен период, в който обществото ни мина през множество препятствия. Въпреки че участниците са почти два пъти по-малко спрямо предходната, изложбата показва, че комиксите устойчиво се налагат в културния живот, продължават да се развиват и да обхващат все повече литературни жанрове, а качеството на повечето творби е на световно ниво.

В последните години комиксите и комикс културата въобще отбелязват

небивал разцвет най-вече заради киното.

Благодарение на мащабните холивудски продукции интересът към първообраза се възобнови и засили. Тази тенденция не подмина и нашата страна, в годините преди пандемията започнаха да се организират фестивали по модела на западните – с участието както на комикс автори, така и на актьори от комикс филми и с панели, посветени на всичко свързано с комиксите. На тези фестивали имаше и специални премиери на български комикси, немислимо допреди няколко години. Настоящата трета изложба на българския комикс представи достоверна картина на развитието на жанра у нас до момента.

Основните тенденции, които могат да се откроят от тази изложба, са няколко:
- голямо стилово и жанрово разнообразие – манга, американски супергеройски комикси, класически европейски комикс, комикси без думи и т.н.; - графичната новела (роман) се утвърждава като предпочитана форма за публикуване; - български художници продължават да бъдат търсени от американски издателства.
Комиксът е една от основните форми за визуално разказване на истории и представените в изложбата творби показват неговата сила. Освен в традиционните и най-често асоциирани с комикса жанрове като фантастика, приключения, исторически разкази, през изминалите години у нас се появиха и

два документални разказа, свързани със забележителни моменти от европейската история.

Първият е „Папата, който спаси света“ (изд. „Лингея“, 2019) на сценариста Кънчо Кожухаров и художника Симеон Асенов, посветен на живота на папа Йоан XXIII и начина, по който България оказва влияние върху него. Вторият е „На конци. 1968. Една действителна история“ (изд. „Кибеа“, 2021) на Веселин Праматаров, който чрез историята на трима български студенти показва обществено-политическата ситуация в България и Чехословакия по времето на Пражката пролет. И двата комикса са резултат от задълбочени проучвания на авторите и показват, че всяка история може да бъде пресъздадена с похватите на комикса.

Петър Станимиров  / Аракел

Фантастиката и фентъзито си остават най-предпочитаните жанрове за комикси у нас – повече от половината представени творби са с фантастична насоченост. И точно в тези творби можем да открием разнообразните техники, с които боравят художниците. От класическата манга „Бион“ на Сатанасов, през демона детектив Джак Еридън на Титис до класически изглеждащите „Катана“ на Мирослав Петров и Веселин Чакъров и възкръсналата в ново оцветяване „Неотера“ на Иван Мариновски, Петър Станимиров и Иван Беров.

За разнообразието допринасят още и експерименталните истории без думи на Милена Симеонова, хумористичните комикси на Боб Клисурски, Иван Домузчиев, Ива Груева и Светослав Андреев, мрачните криминални рисунки на Анани Борисов, историческите комикси на Веселин Чакъров, изчистените стилизирани истории на Дамян Дамянов, мрачните метафори на Дияна Нанева, политическата сатира на Алла и Чавдар Георгиеви.

Почти всички творби в изложбата представяха издания, които можем да определим като графични новели – комикс издания в отделни книги с обем над 50 страници. След множество неуспешни опити комиксите да се издават по американския модел като отделни книжки всеки месец, които представят историята на части, повечето издатели и автори се преориентираха към издаването на албуми със самостоятелни истории или отделни завършени части от историята, които да се продават в книжарниците. Тази тенденция се наблюдава и в издаването на чужди комикси у нас. Изключение правят само поредицата за българските владетели на Мирослав Петров и Веселин Чакъров и няколко от изданията на Анани Борисов.
Айхан Хайрула, Виктор Кълвачев, Дияна Нанева, Ивайло Иванчев, Иван Коритарев, Светлин Велинов и Тодор Христов са художниците, които работят активно в чужбина за издателства като DC, Marvel, Boom!, DarkHorse, Valiant Entertainment и други.

При откриването на изложбата

бяха обявени и връчени няколко награди.

Наградата на СБХ бе присъдена на Анна Цочева за дейността ѝ за популяризиране на комикса в основаната от нея „Манга академия“ и за авторския ѝ комикс „Орелът, врабецът и капчукът“ (изд. „Точица“, 2018). Наградата на АДКОМ получи Константин Витков – Титис за комиксите от поредицата Jack Eridon (изд. „Артлайн“, 2018). Наградата на магазин „Импресия“ отиде при Веселин Праматаров за графичната новела „На конци. 1968. Една действителна история“ (изд. „Кибеа“, 2021).

Ива Груева  / панел от комикс

В рамките на изложбата се проведоха и няколко събития, свързани с деветото изкуство. В рамките на обявените майсторски класове Анна Цочева, Сатанасов, Константин Витков – Титис и Ивайло Иванчев споделиха своя опит в създаването на комикси, сториборд и концепт арт. Другото събитие беше свързано с представянето на новостите в областта на графичните таблети и дигиталното рисуване и беше съпроводено от среща с художниците от „Проектът Дъга“. В заключение може да се каже, че комиксът вече е трайно утвърден жанр и спокойно можем да говорим за наличието и дори развитието на комикс култура у нас.

Григор Петров

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 22 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: