3 – 20 май 2019 г.
галерия „Арт алея“, София

В тази експозиция представям рисунки и малки скулптури, като вниманието е върху рисунките. Защо рисунки? Това са нарисувани скулптури, и по-точно скулптури, които не съм могъл да осъществя по различни причини. Те стоят като самостоятелни произведения, носят и запечатват идеите, които са ме вълнували. Това са чисто експериментални опити. В случая говорим за конструкция и деконструкция. Важен е балансът между двете.

Под деконструкция разбираме разглобяване, насичане на части на видимите форми и движения и допускане на „нищото“. То, „нищото“ или „помеждуто“ между нарисуваните части допълва конструкцията и ѝ предава духовен смисъл. В рисунките няма имитация, сюжетът не е водещ. Цветът засилва формата, където го има. Акварелите са цветни акценти в галерийното пространство.

Малките скулптури са самостойни. Те доказват, че големината не е най-важна за монументалността. Скулптурата не е имитация. Тя е форма и обем в пространството. Онова, което научих от моя професор Любомир Прахов, е едно изречение:
„Скулптурата трябва да е като дъното на океана – никакви вълнения, нищо излишно, само дълбоко и смислено...“

Учих и завърших техникум по керамика и стъкло в средното си образование. През 1992 г. завърших Художествената академия, специалност „Скулптура“. Това бяха времена на преход от едно идеологическо изкуство – държавна поръчка, към свободни, понякога анархистични търсения в областта на авангарда и концептуализма. Някои удачни, други не. Една основна част от моето творчество са скулптурни инсталации от глина, в които има поетично чувство, размисли върху същността на материала, ирония и история на изкуството. Понякога тези инсталации са намеса в градското пространство. Те са провокативни, иронични и умозрителни.

Работя скулптура в най-различни материали: гипс, керамика, бронз, камък, гума. Работата с тях е в зависимост от идеите, които ме вълнуват. Колега скулптор ме попита веднъж: „Как ти идват тези идеи?!“

Идеите са резултат от осмислени зрителни натрупвания.

Естествено, вътре влизат впечатления от други културни обекти: архитектура, музика, поезия, сънища и настоящата реалност.

През прозореца и в реалността около мен виждам как светлината и сянката променят формите и обемите на основата на сивото ежедневие.