9 – 20 май 2022
галерия-книжарница „София прес“
В текста, съпровождащ изложбата „Реалност 2.0“, Юлиана Текова споделя: „Това, което ме провокира от самото начало на тази пандемия, беше новата визия на действителността ни. Новите условия, правила и представи за околната среда, новите мерки, социалните изменения, новият медицински речник, тиражиран в медиите, създаде усещане за дистопична реалност, която много от нас отказваха да приемат. Светът вече не беше същият.“
Юлиана Текова / от изложбата
Деветте голямоформатни и седемте камерни картини, изпълнени в акрил, масло върху картон и платно, са реакция на невижданата по размерите си пандемия и принудителна социална изолация, променили нормалния живот по целия свят. Още с пристъпването в галерийното пространство впечатление правят преобладаващият зелен цвят, експресивните едри мазки, гъстата пастьозна боя, която на места се редува с ефирно полагане и нюансиране на пигмента, обобщените форми и образи. Картините сякаш са нарисувани на един дъх, в композициите не се търси детайлна разработка, те са по-скоро рефлексия на случващото, предаване на състояние, символ, останал в съзнанието на автора. Някои от урбанистичните пейзажи, често само маркирани като форма или потъващи в сфумато, показват рутинни действия във време на пандемия – дезинфекция и дезинфектатори, станали и названия на картините. Те ни напомнят за превърналата се в ежедневна част от битието ни през тези две години медицинска терминология като ковид отделения, триаж, първа линия, болница, апаратура за обдишване, инхалатори, ваксини, маски, дистанция и т.н.
Юлиана Текова засяга и други актуални за нашето съвремие теми –
екологични въпроси, военни конфликти, загуба на морално-етични ценности.
Болезнено чувствителна към пулса на времето, художничката в картината „2022“ с позициониран на преден план войник насочва вниманието на зрителя към военната агресия в Украйна. В трите портрета, изобразяващи жена с телефон сред растителност или с листо, скрило главата ѝ, прави връзка между внедряването на новите технологии и обезличаването на човека във виртуалния свят, който сме принудени да обитаваме. Тя търси
изход от глобализирания свят,
подвластен на масмедиите и социалните мрежи, намирайки спасение в бягството сред природата или усамотяването в забравени от хората, но с успокояваща атмосфера места („Полузабравено минало“ I и II, „Пролет“). Мечтата за свят, където всичко е идеално („Метаверсия на света“ I и II), помним още от първата ѝ кураторска изложба „Не-места на утопията“ в същата галерия през 2018.
В „Реалност 2.0“ Юлиана Текова разработва широк диапазон от проблеми в творбите си, в които пространство и време са условни категории, действието се развива сякаш в някакво въображаемо измерение, но едновременно с това те насочват към нашето днес.
Навеждат ни към размисъл за несигурното настояще и неизвестното бъдеще, за преходността на човека, но и за вечната надежда за един по-добър, по-справедлив свят.
Наташа Ноева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03 / 2022, 24 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
