5 – 20 октомври 2022
галерия-книжарница „София прес“

Когато се запознахме с Марио, мислех, че е само журналист, един от многото. Но скоро разбрах, че греша. Марио стои зад незабравимия сайт „Арт новини“. Той пише страхотни текстове за художници, прави интересни, дълбоки и смислени интервюта и любопитството му е безгранично. Винаги е демонстрирал висок професионализъм, но не само това! Той разчита силно на думите, но повече от всичко го вълнува смисълът. Същото важи и за картините му, особено в тази изложба – тук посланията са толкова важни, че предопределят изцяло пластическия изказ. Марио е крайно чувствителен и реактивен спрямо заобикалящото ни човек. Той живее в сърцето на Европа доста отдавна, но сякаш това не го промени изобщо и го казвам с възхищение. Никога не затвори по бюргерски очите си за проблемите на света, никога не изпадна във фалшиви възторзи, а продължи да търси още и още… и красота, но и истина!

В тази експозиция са събрани цялата тревога на Марио, цялата му критична мисъл, но и носталгия, всичките му екзистенциални въпроси и желанието му да намери техните възможни отговори. Има го осъзнаването, че настъпва сериозна промяна в света. Има го и стъписването пред едни неприемливи, различни от истинските, хуманни норми, има я несигурността на мислещия човек и тъгата му по изгубения Рай… Картините на Марио

са въпроси-образи, които, загнездили се в нас,

не ни оставят на мира. Събитията в произведенията ни връщат уж само три години назад, но са съотнесени към дългата история на света изобщо. Те вълнуват и те карат да мислиш. Правят връзка между мозъка и сърцето. Карат те да се събудиш от чисто естетическата си дрямка.

Марио Николов  / поглед в изложбата

Самият художник е написал достатъчно силни текстове за намеренията си. Той е рефлективен и неспокоен дух, който ни предизвиква да търсим дълбоки значения под пластовете боя. Аз, която смятам, че картината не би трябвало да се нуждае от обяснения, в този случай имах необходимост от думите на автора. В изложбата образът и речта са взаимно зависими.

Марио Николов  / от изложбата

Моето лично пристрастие клони към серията по Годар.

Монохромна, силна, синтетична и метафизична.

Много харесвам и пейзажите, в които има приказност, мечти, мъничко тъга и доза сюрреализъм. И, разбира се, онези мрачни стълби, опиращи в бели облаци, с малките си фигурки – като мизансцен, като театър без главен герой, но където и най-незабележимите от нас са привлечени от небето...

Марио Николов / Отвличането на Европа, 2021, акрил върху картон, 37 х 50 см

Е, има и такива, които слизат и на които стремежите не достигат... Накратко – Марио е типичен визионер. Улиците му са пътища към него самия и от него – към нас. Те са колкото истински, толкова и метафорични. Те са състояния на духа. Самата експозиция е построена като разказ – криволичещ, на места – забавен, на други – не чак толкова... Има места, в които виждаш онова, което ни е било отнето, което е съществувало и което би могло да бъде. Да, утопия! Желаният свят, различен от реално съществуващия.

Изложбата на Марио е лабиринт – тревожен, но и с изход, който може да бъде открит сравнително лесно, стига да го пожелаем. Дано да се справим!

Мисля, че за Марио това събитие е много важно. Той и картините му изминаха пътя от Виена до София, за да можем да се срещнем. Не болезнено, не по имигрантски, а под форма на необходим културен диалог с обич. Има нещо романтично в този вид пътешествия – желание да се допрем един до друг като части от едно цяло. Марио ни дава възможност да се влеем, поне за малко, в неговата посока на движение и да помислим за бъдещето си. Заедно.

Улиците вече са пълни, празнотата се предаде! И някой ден ще се слеем с тълпата щастливи хора във Виена или в София. Знам, че ще стане някой ден!

Дeсислава Минчева
слово при откриването на изложбата

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 35 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: