1 септември – 11 октомври 2020
ГХГ „Борис Георгиев“, Варна

Изложбите на Георги Лечев винаги са били считани за събитие в художествения живот в България и в чужбина, където неговото изкуство от десетилетия е познато и ценено.
За 45 години творчески живот и дейност във Варна той е реализирал над 80 самостоятелни изложби в едни от най- авторитетните обществени и държавни галерии в България, в САЩ, Германия, Швеция, Швейцария, Чехия, Япония, Словакия, Кипър.

След дипломирането си през 1975 Георги Лечев е от варненските художници „гаражисти“, които с творческите изяви и постижения в областта на графиката поставят основите на една нова генерация в българското изкуство, като формират облика на т.нар. Варненска графична школа. След 1979 Лечев има свое ателие в легендарния Арт център „Вулкан“ във Варна, отпечатва графиките си в новосъздадената от художниците графична база. Работи в техниката на цветната гравюра, отпечатана с няколко метални плочи, като използва техниката на офорт, акватинта, суха игла и резерваж. Постепенно стилът му се развива от неореализъм към експресивната абстракция, тематиката му излиза от рамките на социалната и персоналната проблематика, за да се трансформира в идеи, паралелни в други изкуства като поезия, джаз, семиотични знакови структури със закодирани текстове, цветове и фигурални структури. С тях успешно участва в групови и специализирани изложби за графика в България и чужбина.
Георги Лечев е пожизнен член на Американския биографичен институт в Колорадо, САЩ, на Международния биографичен център в Кембридж, „Мъж на годината“ за 1992, 1993 за високи постижения в областта на изкуството.
Общо експозицията оставя трайното впечатление, че днес ние сме лице в лице с изкуството на художник, надарен с богат артистичен талант. Но ведно с това личността Георги Лечев е от малкото български художници, които не стоят в сянката на времето и проблемите.

Той е сред творците, които достойно могат да защитят изкуството си с многобройните публикации и критични отзиви от всичките си изложби в страната и чужбина.

Това е логично, защото творбите му оставят трайно впечатление с човешката си импулсивност, с живописната си виталност, тематичното си многообразие, необикновената си лиричност и благородство.
През 1991 швейцарският критик Роже Майер пише за живописта му, че свободните движения и силните усещания притежават емоционален резонанс, че творбите му допълват съзнателната ни представа за обективността.
Дори и напълно абстрактни, те са наситени с енергия, те са образ на „вътрешното огледало“ на твореца, в което невинаги се отразява това, което вижда самото око.
Много от критиците се спират специално и върху символичното тълкуване на цветовете в абстрактната живопис на художника. За американската изкуствоведка Дороти Майерс (1995) червеното е статично, кафявото е спокойно, синьото отстъпва спокойно, черното статично е тържествено тихо, докато бялото е вдъхновяващо мълчаливо. За нас синьото е полъх от безкрая, бялото е стихията на бурното море, жълтото е викът на вятъра, а червеното – копнеж.
За швейцарската критичка Изабел ван Беек (1993) символичното звучене на цветовете е свързано с традициите и семантиката на западноевропейското изкуство. В този смисъл цветовете имат хералдична роля, защото са смислово сакрално обозначени така, както това е в иконата.
Така или иначе, в рамките на „модерната“ живопис, или по-точно на постмодерната, художникът декларира и проявява свобода на израза. Той свързва битието с човешката психология, предава индивидуалност на художествените изразни средства – цвят, графична техника, структура на композицията.
Известният германски изкуствовед д-р Александър Толбайн (1993) определя графичните произведения и живописните платна на Георги Лечев като знакови послания, кодирали идеи извън всичко назовано и разказано, като изкуство, родено в съзерцание, в което инвенциите са породили художествените образи.
Тази характеристика допълва констатацията ни, че изкуството му е постигнало етапа на една „модерна живопис“ в завършен вид.
И в гравюрата, и в живописта художникът прекрасно владее техниката. Неговото чувствително зрение улавя сетивно фините нюанси на свободно разлетите се и преливащи се в изобразителното пространство багри, форматите на творбите нямат никакво значение, защото е постигнато монументализиране на художествения образ.
Една известна американска галеристка, представяща живописта на Георги Лечев в галерия „Монсерат“ в Ню Йорк, ми сподели: „Това е един много, много интелигентен художник“. Убедена съм, че изложбата във Варна ще остави у нас усещане за неповторимо преживяване, защото то е породено от талантливото изкуство на родения във Варна Георги Лечев – един истински артист на артистите.