8 – 21 септември 2020
галерия „Контраст“, София

Мария Матева е художник, който се появява рядко в текущата експозиционна практика на българските галерии. Причината според мен се крие в индивидуалната нагласа на авторката, чийто праг на взискателност към себе си и към творбите, които създава, е особено висок.
Затова трябва да сменим обичайната оптика и да погледнем изложбата в дълбочината на нейните съдържателни и – защо не – философски измерения.

Изложбата е представена като пътуване, тоест движение, а оттам и необходимостта от въвеждането на още една категория – времето, абсолютно нужно, за да се извърши това движение. За да излезем от параметрите на физиката обаче, е необходимо да посочим и целта на това движение, която е мечтателно различна – изкушението. Сред множеството и различни определения на изкушението властно звучи един постоянно повтарящ се, основен рефрен – това е копнеж по нещо, което нямате, което не ви принадлежи, но бихте искали да го имате на всяка цена, независимо че не трябва да го правите или притежавате (тази ситуация е осъзната). Затова от изкушението до греха има само крачка и тази борба да устоиш или да се отдадеш на изкушението е важна част от интелектуалната нагласа на цялата европейска култура от периода на късната античност досега. За твореца тази ситуация предопределено е тежък товар, но за автор, какъвто е Мария Матева, тя е особено предизвикателство.

Ако гледаме нейната живопис, ще се убедим, че тя създава един нов свят. Той няма аналог с реалността, която ни заобикаля, при все че в него има обекти, елементи или детайли, аналогични или близки с такива от реалността. С подобни, привидно естествени характеристики са и названията на повечето ѝ платна. Но същевременно цветово наситените повърхности на творбите ни срещат с необичайни форми, които се смесват по неповторим начин, приплъзвайки една в друга по начин, който прилича на съновидение. Много често форми, които само напомнят някаква предметност, в която липсва каквато и да било функционалност, плуват в пространство на приказна атмосфера. Цялостното излъчване на изложбата внушава загадъчна привлекателност и необичайна хармоничност, защото художничката се движи в руслото на една много рядка за нашето изкуство конвенция. Комбинацията от реалистично изпипани детайли, смесени по необичаен начин, са в основата на онази т.нар. асоциативна тенденция, която е много често срещана и експлоатирана от маса автори. Тук обаче сме свидетели на нещо различно – Мария Матева създава своя бленуван свят, като изгражда структурата на неговия градеж от предварително синтезирани елементи, които вече са осмислена различност на реалността. Тя разлага на атоми обичайната и позната картина на света,

създава нови градивни елементи и с тях завършва една живописна структура,

която е без аналог в съвременната ни живопис. Този начин на работа е едновременно и обезпокоителен, и привлекателен. Обезпокоителен – защото сме свидетели на непресекващо желание да се добереш до нещо, което го нямаш – а това е съвършената изказност или върхът на артистичното познание, а привлекателен – защото не можеш да устоиш на изкушението да се стремиш натам.

Авторката е назовала изложбата си „Пътешествие към изкушението“ – обстоятелство, което от нейна страна недвусмислено говори за осъзнатата извечна и нерешима екзистенциална дилема. В замяна на тази истина (навяваща печал) тя ни е дарила с нещо друго – удоволствието от пътуването към онова, което ни липсва и което бихме желали да притежаваме, при все че не можем да го докоснем. Тя е един от нашите водачи в обърканите ни копнежи, защото с творчеството си артикулира, подрежда и осветлява тяхната недоизказана същност…