25 октомври – 11 ноември 2022
галерия-книжарница „София прес“

Изложбата на Генчо Начев включва 15 работи, създадени специално за пространството на галерия „София прес“, които изграждат монолитен визуален разказ за настроения и спомени (както собствени, така и скрити в колективната памет). Авторът ни повежда по места, които маркират неговата лична топография („Брегове“ I и II). Споделя с нас мигове от деня („Разходка в утрото“, „Джин дъждовен ден“) и емоциите, събудени от различните сезони („Сън за зимата“). Напомня ни, че днес е рожба на вчера, размесвайки културно-исторически пластове („Антично“, „Ориент“), както и че просветлението на духа минава през жертвата и изкуплението („Гергьовден“, „Корида). Понякога обаче сякаш намига на зрителя, оставяйки го сам да разчете скрита в живописната тъкан на произведението история („Асцендент“, „Фрагмент“ I, II и III, „През жалузите“).

Изобразителният език на Генчо Накев се характеризира с нарочна недоизказаност.

Образите са преднамерено фрагментирани,

изградени на принцип, който напомня колажа, като така художникът оставя пред публиката широко поле за интерпретации и асоциации.

Композициите притежават своя вътрешна логика, в която водеща роля играят цветовите хармонии, подчертани от контрастни акценти. Съпоставяйки тъмното и светлото, топлото и студеното, загатнатото и отчетливото, авторът като че ли води игра, в която неусетно увлича зрителя. Особено място в тази игра е отредено на различните фактури, изграждащи

разнообразни по характер визуални структури,

които се раздиплят пред нас, разкривайки както визуални, така и семантични пластове.

Генчо Накев повежда наблюдателя в търсене на път навътре, към онова, което е скрито под повърхността. И в хода на това пътуване всеки сам трябва да намери шифъра, чрез който да достигне до авторовото послание.

Същевременно обаче художникът сякаш немеква, че зрителят винаги ще се изп-
равя пред загадка, чийто смисъл ще остане скрит. В композициите ритмично се редуват елементи, които ту спират погледа и не му позволяват да проникне отвъд повърхността, ту като през процеп или прозорец позволяват да погледнем към друга възможна реалност.

Фрагментарността, контрастите, ритмиката и фактурното разнообразие в живописните платна пораждат усещането за онова недоизречено, неуловимо и мимолетно, от което всъщност се ражда споменът. Играта, която художникът води със зрителя, ни позволява да фантазираме, да правим асоциации, да търсим конотации. И застанали пред картините на Генчо Накев, ние сме свободни да проектираме върху тях собствената емоция, своя личен спомен. В този смисъл пътешествието на зрителя през живописния свят на художника се оказва в някаква степен пътуване към самия себе си.

Милена Блажиева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 42 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: