6 април – 5 май 2022
Гьоте институт, София

Женският контекст трябва да се разграничава от женския диалог. Първото предполага осмислянето на серия исторически и философски обстоятелства, второто визира процесите на комуникация във „вътрешноженския свят“. Дали такъв има е без съмнение и той не е противовес на мъжкия такъв, нито е просто редукция на женския контекст. Вътрешноженският диалог обуславя културната интимност на социални актьори, които са обединени и рестриктирани в рамките на роли и ценности, които ги обособяват като ексклузивна група. Рамките, формиращи тази ексклузивност, разбира се, са многообразни, но особеностите на женския диалог не са маркирани от контекста (рамките), който ги налага, а от споделеността на това преживяване.

Изложбата „We could be heroes“ на Текла Алексиева и Искра Благоева, по идея на Надежда Олег Ляхова и с кураторски текст на Стефка Цанева, е един приятно женски процес. Това е проект, който не се занимава да пропагандира за общото състояние на жените, а представя един

спокоен диалог на две жени по една доста мъжка тема

– тази за героизма. Стефка Цанева нарича изложбата феминистка, но това е подвеждащо (макар и не невярно). Самата Текла коментира: „Аз не съм никаква „-истка“, рисувам жени, защото са по-хубави, но, ей богу, рисувала съм и много мъже.“ Но тук става дума за разграничение от философска и политическа позиция в представите на автора. Иначе няма съмнение, че Текла е един безспорно женски глас в изкуството, много специфичен и разпознаваем, много въздействащ, но без съмнение наситен с онзи мистицизъм, с фокус към определени детайли, понякога зареден с еротизъм. Дори фигуралният ѝ почерк е някак мек и гъвкав, осезаемо женски.

Искра Благоева от своя страна, макар и в тази изложба да е подходила по-декларационно, е също художник, който не бяга от женската красота и изказ.

В този смисъл това е една женска изложба, но не защото е наивна или миловидна, а защото е дадено пространство на изразяването и на осмислянето на „женствеността“ на артистичния глас. Изложба, която

елевира женския диалог отвъд клишето на джендър стереотипите.

И точно това я прави феминистка!
Нарочно не се свързах с авторите на проекта, за да ги питам какво следва от тяхното заглавие (и едноименна работа на Искра Благоева). Поисках да запазя този въздух на себеосмисляне, заложен в самата изложба, и да го интерпретирам според собствената си интуиция. „Ние МОЖЕХМЕ да бъдем герои“ или „Ние МОЖЕМ да бъдем герои“, дали пък не е „We could be heroes TOO“? Не поисках да бъда инструктирана в този прочит, а предпочетох да се възползвам от това пасивно овластяване, заложено в самото усещане, селекция и подреждане на изложбата.

А диалогът търпи продължение с още една обща изложба на двете авторки през юни тази година в София.

Ралица Герасимова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 40 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: