8 – 18 юли 2022
Балчик
Тридесетата годишнина от основаването на фестивал „Процес – Пространство“ беше отбелязана с 33-тото издание, което се състоя през юли 2022 в Балчик. Мотото „Оброк“ ни върна на мястото, където бяха поставени основите на
една легенда, продължила 30 години.
Традиционно бяха поканени художници от страната и чужбина. Не изневерихме и на принципа да предоставяме поле за изява и на млади творци. Въпреки че последните две „присъствени“ издания на фестивала след пандемията преминаха успешно, фактът, че този форум на съвременното изкуство отново се завърна в Балчик след огромна пауза, припомни както на приятелите на фестивала, така и на всички, които го ценят, че той принадлежи именно на белия град.
Атанас Тотляков / в процес на работа
Отново Община Балчик бе домакин, а ателиетата на СБХ бяха основна база за пребиваване и творчески дейности. Не на последно място всеотдайната и безрезервна подкрепа на семейство Бобокови спомогна за осъществяването на инициативата.
Изложбата бе подредена в Културно-информационен център „Мелницата“. Алтернативните пространства са домакинствали през годините и други изложби на фестивала, когато мелницата изпълняваше съвсем различни функции и в основните си части нямаше установени изложбени зали. Ето и някои от тези знакови проекти: 1992 – Кийс ван дер Кнаап от Холандия с инсталация; пърформанс на Емил Вълев с група „Виолетов генерал“ – същата година; 1998 – инсталация с морска сол и метал на Бистра Льошевалие; 2002 – инсталации на Марина Попска, Галя Йотова и Сава Стоименов, живопис на Магда Абазова и други артисти в ателиетата; 2003 – инсталация с графики на Дейвид Карлсон от САЩ, в ателиетата; 2007 – Богдан Александров, рисунка с фибран върху фасадата на Мелницата; 2009 – Чика Матсуда от Япония/САЩ използва фасадата на сградата за своя видеоарт проект; 2012 – творчески скулптурни ателиета с Петър Ралев и Карин Хел от Швеция, както и фотографска акция на Надя Екман и Малу Бергман също от Швеция; 2020 – представяне на онлайн изданието в Концертна зала и последвалите през 2021 и 2022 изложби и концерти от фестивала.
Женя Калева / в процес на работа
Погледнато през призмата на времето, това последно издание максимално се доближи до духа на фестивала, какъвто го помня от моето първо участие през 2003 и в интензивните години след това, вече като съорганизатор. Много е странно чувството и същевременно отговорността е огромна да изведеш един фестивал от начало докрай, и то фестивал с изградени традиции и репутация,
създаден на базата на идеите и идеалите на изкуствоведа Димитър Грозданов.
Респектът ми към този форум и неговия създател до този момент не са ми позволявали да си помисля, че бих могла да правя нещо различно от това да продължа започнатото. Толкова много състояли се издания, присъствието на палитра художници от цял свят, разнообразните изложби, акции, пърформанси и уъркшопи, спомени и щастливи моменти изплуват в съзнанието ми като на лента, свидетелстваща за една епоха, в която всички се развихме като творци и личности и заедно изградихме една крепост на свободните идеи и изказ, на свободния дух и настроение – пространство, изпълнено с емоции, любов и отдаденост към изкуството. В този смисъл е трудно да се говори само за едно издание на фестивала, а било то и последното…
Пенка Минчева / в процес на работа
Тази година ще се запомни със забележителното участие на Мики Велчов от Румъния, който изгради своята пространствено-перспективна инсталация върху една от буните в Балчик, която неведнъж е приветствала проекти от различно естество през годините. На буните са се състояли и други емблематични акции, пърформанси и художествени интервенции, като: акцията „Голямото плюскане“ на група „Ръб“ през 1992; рисунки на корабни конструкции на Ираида Кано от Гватемала, 2005; капоейра данс пърформанс с Милена Стамболийска и приятели, 2007; пускане на хвърчила с Любен Костов (понастоящем Фързулев), 2007; данс пърформанс на Куиндел Ортън от Австралия, 2012; музикален пърформанс на Мирян Колев по време на онлайн изданието през 2020 и художествен пърформанс на Деница Тодорова, 2021 и др.
Друга отличителна творба от последното издание бяха пирамидите на най-младия артист тази година, току-що дипломиралата се във ВТУ Женя Калева, които преминаха от каменна камара на кея, през пирамидално подредени като войници дървени съчки и непосредствено поместен до тях фееричен воал-пирамида в галерията. Димитър Яранов нарисува пространствено апокалиптични индъстриъл пейзажи в червената гама, а Атанас Тотляков експериментира „на сляпо“ върху платното, като „сканира“ с ръка обектите на своите рисунки и ги подреди в полиптих. Присъствието на многофигурния цветен ансамбъл на Елена Панайонова, съставен от сложни форми, подобни на тотеми, опаковани в текстил и обагрени всеки в различен цвят, придадоха известна композиционна интимност в пространството. Докато Шевкет Сьонмез от Турция се „обрече“ на темата и създаде диптих от фигурална композиция, изпълнена в маслена живопис и подчинена на оброка като ритуал.
Валери Чакалов / в процес на работа
Валери Чакалов разпръсна пигменти върху сложно релефно изградени вертикални плоскости в строга гама с четлив контраст, а Момчил Георгиев се посвети на многоцветна мултипликация на портрет, изобразяващ Димитър Грозданов в малки формати. Милена Стамболийска и Милена Атанасова съживиха традицията на утвърдените уъркшопи със смола, патент на Димитър Грозданов, където се включиха както участници на фестивала граждани на Балчик и ученици от софийската Художествена гимназия. Художничките създадоха свои произведения в смесена техника: Стамболийска – със смола и пигменти, Атанасова – с отпечатък и рисунка върху хартия. В изложбата гостува и един гигантски меден чан, който, висейки от тавана, разчупи галерийното пространство с обем, звук и ажур – творба на Милен Джановски. Не бих пропуснала и участието на най-малкия артист, талисман в изложбата, Алиса Найденова, която първа нарисува картина по темата, по която специално се беше подготвила предварително!
Макар самата аз да съм артист, като организатор рядко ми се удава възможност да творя. За мен това са щастливи моменти! За символ на тазгодишното издание на фестивала изходих от първообраза на едно оброчно ухо от римско време, което впоследствие използвах за изграждането на силуетни форми от арматурно желязо, напръскани с цветни спрейове. По време на фестивала се състоя и колективната фотографска акция с работно заглавие „Албатрос“ по идея на Женя Калева и Мики Велчов, която обедини всички участници в автентична подредба с фестивални фланелки и моряшки шапки.
Финалът беше отбелязан с прожекция на късометражния
документален филм „Данте и въздушното перо“, посветен на Димитър Грозданов и фестивал „Процес – Пространство“
с режисьор Димитър Липовански, сценарист Цвета Ненова и продуцент Христина Бобокова, в концертната зала на Мелницата. Последва представяне на инициативата „Място Езерец“ и „Зелени дни“ с Елен Сабатини и концерт с експериментална музика на невероятния живописец Иван Костолов и изключително финия фотограф Красимир Костов, с който се положиха и финалните щрихи на фестивала.
Димитър Яранов / в процес на работа
Ако някой чете този текст и се запознава за първи път с фестивал „Процес – Пространство“, вероятно би си помислил, че текстът е написан от човек от миналия век – всъщност факт! Всички замесени с организацията на фестивала идваме от миналия век… Фестивалът полага основите си през 1992 в Балчик по инициатива на Димитър Грозданов и се развива без прекъсване до днес. Аз съм само малка част от него, организационно активна между 2004 и 2022, а съорганизатори през годините са били: Борис Климентиев, Диана Попова, Елена Панайотова, Лидия Георгиева, Христо Господинов – Печката, Елисавета Мусакова, Дан Тенев, Силвия Бояджиева, Милена Стамболийска, Христина Бобокова и др.
Често, след като Митко си отиде, ми бе задаван въпросът: „А сега какво ще стане с фестивала?“ Поех отговорността и дадох всичко от себе си фестивалът да продължи.
И понеже живеем в променливи времена, сега на свой ред задавам въпроса: А сега накъде?
Пенка Минчева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 56 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
