17 октомври – 2 ноември 2022
галерия „Алма матер“ на СУ

Две отделни изложби на двама автори, с общо заглавие, са част от проект „АРТелие“ на Катедра „Визуални изкуства“, осъществен с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тези експозиции се реализират две години след хрумването и първоначалната идея, когато и светът, и художниците бяха различни. Пандемията промени представи и пространства, предизвика събития, катализира емоции, разруши чакани и установени ритуали. Но замислените преди две години рисунки успяват да съхранят заряда и посланието си.

 „Миналото е кофа, пълна с пепел...“,

казва Карл Сандбърг, а експозицията на Бисера Вълева, малко или повече, е подчинена на тази негова мисъл. На пръв поглед това са уголемени детайли от взирането в тях – детайли от обгорени и разрушени пространства, от гранични емоционални състояния, от места като последни убежища. В канавата на голямоформатните ѝ работи се разчитат елементи от фигури, в чието изграждане буквално се използват пепел (въглен) и прах (пастел). Мечтите и напуснатата реалност са част от илюзорен свят, подчинен на собствена логика, но неотменен от личното изобразително пространство на своя автор.

За Орлин Дворянов осъзнаването на преходността на живота провокира и нейното преодоляване. Той откроява два начина за победа над тленността – чрез художествено заместване и чрез обич. „Обичаме тези преди нас. Обичаме тези, които ни съпътстват в живота. Обичаме тези, които остават след нас. И като постигнем съвършенство, обичаме всички, като обичта ни се разпростира в някакво необозримо и безкрайно време-пространство преди и след нас“. За автора

прахът е асоциацията с предишните ни действия и спомените за тях, които постепенно и бавно се наслагват.

Във времето се опитваме да ги подредим и класифицираме, да ги премахнем, да ги пречистим, но те отново и отново се появяват в нови варианти и се наслагват върху предишните. Рисунките на Орлин Дворянов „Халколитен некропол“ са инспирирани от графичната схема на Варненския халколитен некропол. За него тя е като концептуална инсталация, съставена от три компонента: хоризонтално тяло, сгънато тяло и празен (ограбен, разрушен) гроб.

За вариантите на пепел и като изображение, и като смислово послание авторът интерпретира изгарящата материя, пепелта след нея и доколко тази субстанция съхранява паметта за предишната форма. Рисунките „Изгорените“ са провокирани от практиката на кладите в миналото – наказание, което не е прилагано към криминални престъпници, а само към инакомислещите. Тези, които се опитват да предложат нещо ново, да взривят статуквото, да прелетят отвъд границите на познатото и общоприетото. „Еретичните“ идеи не могат да бъдат изпепелени, както се случва с материалното тяло. Те остават да витаят във времето и допринасят за развитието на човешкото мислене.

И за двете изложби хартията има двояка функция – като основен визуален носител и като градивен елемент. Посланията по-скоро са с фокус към персоналното, към обръщането навътре към себе си, независимо от неизбежния и нееднозначен прочит. Експозициите разчитат на създаването на обща и близка визуална обвързаност от срещата между художник и зрител.

Пресинфо

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 05 / 2022, 40 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: