За шеста поредна година проф. д-р Галина Лардева е куратор на Националните есенни изложби в Пловдив. Тя преобърна, трансформира и фокусира този форум в платформа за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. След „Форсиране на избора“ (2013), „Отстранени системи“ (2014), „Ан пасан“ (2015), „Огледало“ (2016) и „Плацебо“ (2017) проектът „Отвъд повърхността“ отново се превръща в среда, в която се съвместяват и кореспондират различни авторски позиции и медии – живопис, скулптура, фотография, рисунка. И тази година през месец септември изложбите в Балабановата къща, къща „Хиндлиян“ и къща „Мексиканско изкуство“ в Старинен Пловдив са диалог между изкуства, автори и публика, различни жанрове, интерпретиращи отправната точка от физически, през социални до духовни измерения.

Галина Лардева споделя, че „средищното значение на повърхността на произведението за разбирането на художественото произведение“ се формулира от изкуствоведа Макс Имдал. Той различава два изначални модуса на виждането: отнесеното към предмета, хетеронимното, „разпознаващото виждане“ (wiedererkennendes Sehen) и едно отнесено към образната повърхност, автономно „виждащо виждане“ (sehendes Sehen). Едва в синтеза на тези два модуса на виждането може да се открие специфичното качество на един визуален образ. Този синтез Имдал определя като „познаващо виждане“ (erkennendes Sehen).“

Арт директорът предлага концепцията си за „отвъд повърхността“ на участниците в проекта, за да им послужи като

провокация в много посоки, предоставяйки им избор

да приемат или да отхвърлят отправната точка, както и поле за свободна интерпретация.

Автор, който не е много познат за българската аудитория, е Шевкет Сюнмез. Той е роден в Пловдив, но в повечето време живее и твори в Истанбул. На въпрос за живота му той отговаря: „Бях възхитен от Ролан Барт, който твърди, че единствената истинска родина на човека е детството му. Раждаме се в оформени исторически обстоятелства, но индивидът никога напълно не може да се идентифицира с тях. Аз съм роден в Пловдив, но израснах в Съветския съюз, а сега живея в различни страни и общества. Индивидуалните истории са алтернативен инструмент за борба с дадената реалност.“ В своята изложба в Балабановата къща художникът привлича вниманието на зрителя със своята провокативна живопис, апелирайки към зрителя да снима със светкавица. Интересно решение, което кара наблюдаващия да се приобщи към неговото изкуство, анализирайки освен композицията и изразните средства. Той създава динамични композиции, сюрреалистично пространство, игра на светлина, сянка и цвят. Внимание предизвикват и серията портрети, които, както споделя авторът, използва като инструмент за опознаване на човешката душа. „Да се огледаш в нечие лице по-дълго и по-внимателно е добър начин да опознаеш повече и себе си. Промяната в понятието ни за нещата с времето и според това къде живеем може да се следи от подобни символични елементи.“

+++

Богдан Александров / от изложбата му „Вертиго. Портрети #бездиагноза“

Богдан Александров представя в Балабановата къща своята изложба „Вертиго. Портрети #бездиагноза“. Живописта е постигната по метода на визуалния шум – дефокусиран образ, репрезентиращ портретирания. Той акцентира върху стабилността на визуалния свят и парадоксите, свързани с опозицията статика – динамика. „Най-общо казано, „примирявам“ в двумерното пространство на платното триизмерното движение с линейното време. В портретите интерпретирам реалност, преминала през фотография, в която интегрирам единици време, а оттам и движение. Догонващият се, „блърнат“ и дефокусиран образ репрезентира сумарно портретирания, разкривайки пред нас неподозирани негови същности.“ Той конструира метода с използването на въртяща се четка, посредством която отнема повърхността чрез взаимно анихилиращи се частици цвят, освобождаващи достатъчно енергия, способна да породи движение. Интерпретацията по темата „Отвъд повърхността“ е свързана и като подход и техника, и във философски аспект. Изложбата е опит за откриване на същностните дълбинно-психологични връзки в човешката природа. „В този ред на мисли видимата и „ошумена“ повърхност в работите ми е медиатор към обратната на повърхността страна, т.е. към „множеството скрити под повърхността проекции, водещи към „виждащото виждане“.

+++

Явор Костадинов / от изложбата

Дебютант в рамките на тазгодишното издание е Явор Костадинов. Младият художник представя темата за повърхността и отвъд нея като „реалността, за която можем да мислим като за една специално сглобена от мозъка ни проекция, която ни върши работа в чисто практичен план. Такава, каквато имаме капацитета да възприемем през вградените ни филтри на този етап като биологичен вид. Какво има отзад, встрани, отвъд или е вплетено в тази проекция, ние няма как да знаем все още. Желанието ми е да опитам да напомня за идеята за тази проекция, или по-скоро за това, което може би е отвъд нея.“ Художникът разработва две теми, представени в две серии. Първата е свързана с градски и архитектурни пространства и пейзажи, като изобразява различните „слоеве“ на действителността и равнини на съществуване: видимото и невидимото. А във втората, която е свързана с жанра портрет, схематизираната портретна характеристика е само отправна точка за преминаване отвъд видимото, на което е носител образът.

+++

Говорейки за образ, няма как да не отбележим „сребърните портрети“ на Даниел Леков. Повечето от нас го познават от Студио за фотография „Лампа“. Той представя серия фотографии, използвайки метод от средата на XIX век – 17 оригинала (феротипии и амбротипии), заснети по метода мокър колодиев процес. Те са част от проект, над който работи от три години – UNPHOTOSHOPPED BEAUTY. Авторът разработва зададената тема, използвайки необичайна техника – образите са огледално обърнати, тоест отвъд „нормалното“ възприемане на реалността и повърхността. В същото време образите са изградени изцяло от светлина, сребро и умението на ръката. Не използва фотошоп, ретуш, филтри, прекадриране; само огледален образ на чистата и неподправена красота.

Обръщане към изначалното и природата виждаме и в изложбата на Моника Роменска в сводестата зала на Балабановата къща. Този път художничката представя артпринтове, чрез които предлага своята интерпретация на „отвъд повърхността“. Зад видимите характеристики на обектите разчитаме знаците на един нов свят, някакво друго сетивно и духовно пространство, където отделните елементи, свързвайки се в едно цяло, синтезират внушението на визуалния образ.

Серия от графични листове с наименование „Естезика“ в къща „Хиндлиян“ ни показва Атанас Тотляков. Авторовата провокация е заложена още в самото наименование и ако го попитате защо е нарекъл изложбата си „Естезика“, ще получите следния отговор: „Естезика не е грешно изписана „естетика“, а термин, въведен от френския поет и интелектуалец Пол Валери през 1937 година, когато е поканен да открие Втория международен конгрес по естетика и изкуствознание. В своята реч той излага идеята за разделяне на естетиката на две субдисциплини – естезика и поейзис“. Именно въведеният от Пол Валери термин вдъхновява Атанас Тотляков да се концентрира в представените литографии по дигитално генерирано изображение върху изследването на усещанията и сетивните реакции, които нямат точно определена физиологична роля.

+++

Фигурите на Мартиан Табаков, експонирани в Хиндлияновата къща, ни изправят на границата с реалността. Серията от скулптури с „човекоподобни черти“. са абстрактни, изчистени от детайли, стилизирани, в движение, с особена игра на светлина и сянка, моделирани, съчетавайки желязо, кадифе и естествен и обработен сизал. В случая „индивидът“ се разглежда повече като жив организъм, отколкото като човек. „Също така те са без възможност за обмен и ако два обекта осъществят контакт, то информацията, която споделят, няма да стига до тях в целостта си. А правейки тези тела, искам да изразя опит за борба или бягство от един такъв вакуум“, споделя авторът.

+++

Юлиян Табаков / от серията „Портрет на една безлична тълпа“

В „Мааза“ на къща „Хиндлиян“ Юлиян Табаков се представя с няколко лица – сценограф, фотограф, художник, като във всяка своя изява успява да провокира съзнанието на зрителя по сугестивен път. Представя три работи: една фотография „Отвътре и отвъд“, която всъщност е основният акцент в изложбата на горния етаж, а на долния – инсталация от портрети-рисунки, наречени „Портрет на една безлична тълпа“, и пространствени обекти. „През цялото време ми се искаше да са малки рисунки, да се превърнат като тапет от портрети, лица, физиономии, разположени по цялата стена. И така всичките тези очи, хора те гледат, следят... В момента това ме интересува – колко безлична е тълпата. И макар всеки един от нас да има своята персоналност, ако го видиш в групата, той няма израз, няма нищо“, споделя авторът.

В двора на къща „Мексиканско изкуство“ се оказваме сред алуминиевите фигури на скулптора Мартин Трифонов, който преди две години завърши НХА. Неговите безгрижни фигури, които впечатляват с геометризацията и стилизацията на формите и обемите, експресията на жеста и движението, са изчистени от натоварващ психологизъм в крайния си образ. Използва алуминия като материал, тъй като му дава нови възможности при отливането на обектите. „Върху формата остава отпечатък от моите ръце, това за мен е толкова важно, колкото и геометрията, която стои под самото формообразуване.“

+++

Вярата отвъд ограниченията, любовта отвъд човешките разбирания и живота отвъд смъртта на обществото, в което живеем, ни представя Калоян Илиев – Кокимото в 21 произведения, създадени в периода от 2010 досега. За тях авторът казва: „Ако наблюдаващият се опита да осмисли представените произведения, воден от своите страхове и заблуждения, то първите най-вероятно ще го смутят, отблъснат и объркат още повече...“

Калоян Илиев – Кокимото / от изложбата

„Отвъд повърхността“ предизвика много реакции. Ако приемем, че действието, т.е. творческият акт въвлича художника в едно parti paris (от фр. отклонение), в една действителност, отдалечена в пространството и времето, отвъд познаваемото, разбираме, че да притежаваш способността не само да погледнеш, но и да видиш, да прозреш отвъд повърхността на видимото и обвивката на нещата, да надмогнеш общоприети схващания, вярвания, физически закони, образи дори, това е качество на малцина.

Наташа Ноева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2018, 36 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: