Атанас Ташев / Червено
25 октомври – 10 ноември 2018
галерия „Райко Алексиев“
„Какво се случи“ бе името на изложба от програмата на секция „Живопис“ на СБХ през 2014 г., която имаше за цел провокиране на социална активност. Атанас Ташев изненада журито, колегите, публиката с рязък завой в своята артистична ориентация, като показа острата и проблемна композиция „Джаги“, в която недвусмислено търсеше социално-политически асоциации.
Какво се бе случило с живописта на Ташев? Всички знаем за неговата изключителна живописна дарба, която години наред се изявяваше и доказваше в една неоимпресия – светли, цветни, естетизирани живописни опуси, които го определяха в конвенцията на „добрата“ живопис. Със зрелостта неговата социална и творческа прозорливост, неговата нравствена и артистична рефлективност са провокирани от случващото се в социокултурната ситуация и го мотивират творчески в търсенето на отговор на предизвикателствата на новото време.
Днес живописта на Атанас Ташев звучи остро, полемично, активно, съвременно. Неговите живописни умения, чувството за цвят и композиционен ритъм са наследството на професионални натрупвания и опит, но са включени в различна употреба, в друг режим на работа. Сменен е погледът към света, сменено е разбирането за целите и задачите на изкуството. Мотивът не е вече повод за живописна импресия, а отключва асоциации, прави връзки и обобщения за нашето екзистенциално и социално-политическо живеене. През силуетите на едно постиндустриално технологизирано битие се откриват невидимите измерения на социално-психологическите напрежения, на зависимости, властови и манипулативни отношения.
Лостове, турбини, моторни части, бутала, цилиндри, механизирани доилни поточни линии, катастрофирал автомобил, кацащ или излитащ самолет – монументите на техническата революция, с които сме заградили нашето съществуване, са обектът на неговото наблюдение и артистична реакция. Апологиите на техническото в картините на Атанас Ташев правят видими рецидивите на нашето опосредено от машините живеене, в което човешкото изстива, отношенията са сведени до властови зависимости, до усещането, че някой държи и дърпа лостовете, че някой решава вместо нас и сме жертва на чужда воля. Значимостта на тези явления Атанас ще нарече алегории.
Алегории на едно дехуманизирано, обременено, подменено, безволево живеене.
В руините на технократичната цивилизация нравствената чувствителност на художника открива останките на разпиляната истина за човешкото.
Като последна обител на духовна плът застават полегналите контрабаси, виолончела и техните черни, кадифени калъфи. В тяхното мълчание се крият останките на романтичното разбиране за изкуството като път и спасение.
Монументалната застиналост на тези страховити инструменти, машинарии, обекти-алегории събужда нашата воля за разкъсване на сковаващата детерминираност на едно обречено, ситуативно, дехуманизирано съществуване. В това е творческият и личностен патос в изкуството на Атанас Ташев, неговото творческо въставане.