На 21 ноември 2020 се състоя второто издание на „ЧавдАрт“ – художествена изложба на открито в ателиетата на бившия творчески фонд на СБХ, ул. „Рудозем“ 2. Новооткритото за посетители пространство постепенно се утвърждава като интересно място за срещи и обмен на идеи, опит и емоции...
И първата (1 август 2020), и втората изложба подобно на хепънинг или акция бяха реализирани в рамките на един ден. Динамичният процес на подредба, откриване и закриване и непринудената обстановка (извън изложбена зала) направиха събитието още по-интригуващо и привлякоха вниманието на публиката.

Арт центърът съществува от години като творческа база, но за първи път през 2020 организира официални събития с публика. „ЧавдАрт“ представлява едно различно от галерийната среда пространство, чиято експозиционна площ е на открито. За разлика от стерилността на галерията и музея, в арт центъра можем да усетим непосредствения досег с изкуството, творческата атмосфера в отворените ателиета, да се докоснем до работния процес на авторите. Пространството крие голям потенциал с нефиксираната си изложбена площ, произведенията бяха позиционирани навсякъде, а някои от тях интегрираха елементи от самата заобикаляща среда. Радослав Нейчев например, участник и в двете издания и организатор, залага на класическо художествено средство – живописта, поставяйки я в нов контекст. Неговите „Слънчогледи“ буквално израстват от бунище. Строителни отпадъци и предмети, излезли от употреба, служат за постамент на автора, изобразени са или направо апликирани върху платната. Той дава нов живот на захвърлената като ненужна мъртва материя. В тази посока, но чрез други средства работи и Йонко Бонов. Неговите инсталации и в двете изложби сравняват „небрежното“ отношение на човека към свръхконсумацията с корозиралите човешки отношения. В двустранната живопис от първата изложба и монотипиите във втората („Опит за любов“) той се опитва да възстанови все по-трудно осъществимия искрен диалог на живия контакт. Милослав Бонов – Мибо, основен инициатор на събитията, рециклира неизползваеми метални компоненти в серия кинетични скулптури, които разчитат на външна интервенция. Задвижени механично, те биват трансформирани в различни от първоначалните структури. Заглавието им „Онтология на реалността и битието или за „биващото като биващо“ ни отправя към кръговрата на битието – всичко се движи и променя, но се връща към първоначалната си форма.

Съвременни форми на живопис, скулптури, инсталации представиха и останалите участници в първото издание на „ЧавдАрт“ – Йордан Леков, Александър Александров, Момчил Георгиев, Явор Попов, Станислава Запрянова. Те не отразяват заобикалящата ни среда, а я трансформират в нова реалност. Цветните керамични пластики на Явор Попов напомнят ритуални праисторически предмети с апотропейна функция. Дълбоките психологически „портрети“ на Момчил Георгиев се заиграват с цвета и контура, фигуралното и абстрактното, способността на човешкия мозък да запълва липсващата информация, съставена от прекъснати линии – принцип, познат в гещалт психологията. Издължените месингови пластики на Йордан Леков елегантно се противопоставят на гравитацията и извисяват погледа към небето. Единственото платно на Станислава Запрянова разкрива близък и интимен сюжет (простор с пране), който ни докосва с колоритна жизнерадост, плакатна яснота и ритмичност. Александър Александров освен бронзова пластика представи и музикални авторски колони от керамика.

Във втората изложба „ЧавдАрт“ преобладаваха младите автори, предимно скулптори, завършили Националната художествена академия в последните няколко години. И това се усещаше. Младежки ентусиазъм и новаторство бяха завладели атмосферата, наситена с креативна енергия и впечатляващо разнообразие от техники, материали, цветове, стилови похвати и творчески подходи. От класическа фигурална пластика в бронз (Денис Славчев, „Сън“), през кинетична скулптура до 3D двуцветен принт и стъклопластика, всички представляват зрели решения на автори с формирани възгледи и лична позиция.
Светлин Демирев се вълнува от играта светлина – сянка и граничното състояние на обектите, поставени между двете. Той участва в проекта с широкоформатна рисунка, в която бяла линия прорязва черно пространство. Лаконичната композиция разчита на прозирността на материала, през който преминава светлината. Вержиния Михайлова ни напомня за загубената връзка с природата, нашето „обиталище“, от чиято щедрост като че ли свикнахме да се възползваме, без да връщаме жеста. Морските камъни и варовиковата плоча са миниатюрите в изложбата, деликатно обработени, без да бъде нарушена целостта им. Анатоли Йончев експлоатира темата за детското безгрижие и въображение по доста оригинален начин. Привидно натуралистично третираните детски фигури в характерни пози звучат съвременно и актуално. Изпълнени в различни цветове, оранжево и бяло, те въздействат позитивно, намигат с хумор към зрителя. Авторът разработва собствена техника за изрязване и моделиране на метални пластини в калъп. Минималистичната серия „опаковани павета“ на Никола Цветанов (ново поле на изследване и за самия автор) се базира на намесата в камъка. Символичното „обличане“ на камъка в различни метали от частично постепенно преминава във всеобхватно поглъщане на единия материал от другия. Докъде може да стигне човешката намеса в заобикалящия ни свят? Елена Йончева създава конструктивни абстрактни форми, в които затваря празен обем между метални рамки и стени от мрежа.
В изложбата беше включен и портрет – този не толкова актуален напоследък скулптурен жанр. Портретът на Ботев на Марк Бойчев обаче далеч е надхвърлил суховатото предаване на портретни характеристики. Нестандартен, геометричен и ъгловат, с насечена фактура, той сякаш е поел в себе си цялото разочарование на несбъднатата кауза и е предусетил печалния финал. Безспорно тази работа и фигурата на Ботев в цял ръст са сред най-добрите интерпретации на образа на поета. Абсолютна технологична новост представляват принтираните чрез 3D технология пластики на Румен Панайтов. „Попарт“, „Попарт 2“ и „Попарт 3“ са първите скулптури, моделирани почти изцяло на компютър и отпечатани на 3D принтер, които се показват на българската художествена сцена (участвали са и в самостоятелна изложба на автора през 2019). Изработени са от полимлечна киселина или биоразградим полиестер (PLA), добиван от царевица, и други естествени суровини. В контраст с този нов високотехнологичен материал авторът избира сюжети от Античността. Старогръцките богини и нимфи Венера, Афродита, Галатея са пренесени в съвремието, изцяло „декорирани“ с орнаментална украса. Нарушавайки по този начин идеалните им пропорции и заменяйки мрамора с полиестер, авторът поставя под въпрос възприемането на античните идеали за красота днес. В този нов контекст те критикуват масовата култура и многократно тиражираните от нея образи.
Целта на двете изложби „ЧавдАрт“ 1 и 2 е да се създаде диалог между артисти, художници, критици, ценители и любители на изкуството. Да се предостави поле за изява и реализация на млади автори. Намерението на участниците и „постоянните обитатели“ на пространството е да се постави началото на регулярно провеждане на събития. Организаторите на този интересен проект имат амбицията „ЧавдАрт“ да се оформи като център за обмен на контакти, генериране на нови идеи, а защо не и реализиране на нови проекти... Всеки е свободен да заяви желание за участие, да покаже своя работа, да сподели намерение.
С нетърпение очакваме следващата изложба „ЧавдАрт“...