6 – 30 април 2022
СБХ – Шипка 6, зала 1B         

Поводът за изложбата, която Надежда Кутева представи в Старозагорската художествена галерия през януари 2022, бе картината „Страшният съд“, с която тя спечели голямата награда на Петото балканско квадриенале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“. Тази изложба като във фокус събира визуалните разсъждения на авторката за духовните послания на редица библейски сюжети, които години наред са част от нейните творчески пристрастия. В експозицията са включени 37 творби (живопис, акварели и рисунки), изцяло посветени на християнска тематика. В основата ѝ са четири живописни полиптиха, посветени на св. Йоан Кръстител, св. Никола, св. Георги и Страшния съд. Преобладаващата част от произведенията са в акварел, техниката, която отдавна провокира Надежда Кутева към търсените от нея алегорични въздействия. Сюжетното многообразие е свързано с теми като: „Четиримата евангелисти“, „Архангел Михаил“, „Йордановден“, „Страсти“, „Олтар“, „Ангели“, с църковната символика на птици, змейове и лъвове, с ескизни изображения на Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и др. Обединени под надслова „Небесни образи“, тези творби са неотменна част от своеобразното пътуване на Кутева между земята и небето, между нрави и блянове, между реално и иреално, между средновековни миниатюри, стенописи и икони, носещи образните християнски тълкувания на епохите. Чрез тях тя формулира собствените си възгледи за светостта и изкушенията. Извежда ги с усещането си за вътрешните вибрации на светлина и пространство, за размитите граници между материалност и духовност, за мистика и иносказателност. С издължените си безплътни фигури, неспокойна линия и цветова ритмика Надежда Кутева успява да намери свой ключ към християнската сюжетност, сакралното и най-вече към мъдростта на посланията. В тях сблъсъкът на спокойствие и стихии, на тишина и писък са метафори на духовното и на тленното.

Традиционните иконографски схеми са основата, върху която Надежда Кутева изгражда своя философски и емоционален възглед за вековните им връзки с българската народопсихология, с празниците, обредите и тези на съвремието. В тях умело, с характерната за творчеството ѝ образна убедителност тя вплита редица нови елементи, символи, вметки и сюжети като знаци на нашето време. Така в композицията „Св. Йоан Кръстител“ тя включва сюжет от „леденото хоро“ в Калофер, за „Страшният съд“ – злокобността на прилепите, в „Танцът на смъртта“ – апокалиптичните вихри на разрушенията и т.н. Или, както Кутева пояснява: „Темата съчетава елементи от иконографията със съвременния живот. И трябваше да намеря специален подход, за да реша как стилистически да си подхождат и да се съчетаят отделните елементи.“

Творчеството на Надежда Кутева десетилетия наред е насочено към българската народопсихология. В нейните произведения странно, но и удивително понятно съжителстват експресия и виталност, строги вековни канони и съвремие, святост и мъдрост, драма и съзерцание. Те са като нови притчи за същността на човека, за вярата и страданието, за благочестивостта, изкушението и изпитанието. В тях са страстите човешки. Пак там, сред динамиката на нейната цветност и иреално усещане за пространство, откриваме разбирането ѝ за закодираната същност на фолклора. Тя не се вглежда в лицата и мимиките на своите герои, а в изразителността на техните движения, търсейки в ритмичната им структура усещането за тайнството.

С настоящата изложба Надежда Кутева разширява както тематичния обхват на своето изкуство, така и добавя нови нотки на образното си въздействие. Тя е естествено продължение на едно творчество, в което талантът на живописеца винаги се изправя пред предизвикателствата на собствената си ценностна система.

Марин Добрев

+++

За авторката

Надежда Кутева е родена в София. През 1971 завършва ВИИИ „Николай Павлович“ – София (НХА), специалност „Стенопис”. През 1981 специализира в Corcoran school of Art – Вашингтон, САЩ. Първата й самостоятелна изложба е през 1975 в София. Следват многобройни участия в международни биеналета на живописта и над 20 самостоятелни изложби в България и в чужбина, в това число и в залите на СБХ – Шипка 6 и „Райко Алексиев“, в Полша, Словакия, Париж, Виетнам, Япония, Нидерландия, Северна Македония, Сърбия, Германия. През 1990 получава Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. През 2021 получава Голямата награда на балканското квадриенале по живопис „Митовете и легендите на моя народ“ за произведението си „Страшният съд“.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 65 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук