23 март – 10 април 2022
галерия „Академия“, София

„Варненецът“ Трайчев представи мащабно своето уникално творчество в София с акцент върху култовите си театрални и фестивални плакати и графичен дизайн, създавани от края на 1970-те до днес. Изключително ценна добавка в експозицията бе и мултимедийната презентация с кадри от житейски Трайчеви преломи, знакови за него хора, места и събития, аналогови и дигитални графични и живописни работи, инсталации, експерименти, пътешествия и „посоки“ на фона на Уедър Рипорт и Куинси Джоунс (авторът ги разбира и тези работи).

Категорично трябва да се изтъкне, че независимо от величината изложбата не бе юбилейна (на 12 март 2022 Трайчев навърши 70), нито ретроспективна, най-малкото сантиментална. Това не е в стила на лирическия герой. Изложбата бе задължителна, но стана величествена.

Димитър Трайчев е въздействащ и харизматичен и като човек, и като художник.

Неговата жизненост прелива в енергичното му творчество,

и обратното. Ранната еманципация и възможността да излезе зад граница (дори и на изток), шеметната провокация от световните колоси в плаката, джаза и изкуството като цяло са в основата на Трайчевото ДНК. Разбира се, за него допринася и здравото бачкане в специфичните условия на занаята. С реализираните стотици (от вид) театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“ Трайчев се извисява като варненски фар – осветяващ вярната посока и смисъла на професията.

Забележителното е, че създадената продукция е отвоювана и закалена в множество битки с режисьори, директори, „сенчести сценографи“, маркетинг експерти и други „чорбаджии“. И преди, и сега. Трайчев е човек на улицата и неговите плакати са предназначени за оживеното авеню на големия град, те са „истински“ и безкомпромисни. В унисон с техния автор, едновременно ветеран от практиката и непрестанно търсещ нови предизвикателства. Доказателствата за това са видими в магнетичните театрални плакати, рисувани през 80-те за Варненския театър – „Полет над кукувиче гнездо“, „1000 метра“, „Ревизор“, „Пътят към Мека“ и много други. Към тях по-късно се причисляват и с години развиваните серии фестивални плакати за „Варненско лято“, Европейски музикален фестивал, „Мартенски музикални дни“ и конкурса „Панчо Владигеров“, които са революционни в жанра.

С категоричната си аура на визионер и импровизатор авторът озарява и с по-скорошните си символи „BASTARD“, „Marat Sade“, „LISSABON“, „Драконът“ и т.н. Дори и в страничните му плакатни забежки, посветени на изложби, концерти, събития, реклама, интериори, сценичен и телевизионен дизайн и др., могат да се открият идейни и технологични „притчи“ – и в аналоговата, и в дигиталната епоха. Но най-ценното е, че всички са прокарани през бюрократичната и поръчителската цедка и са реализирани, като остават важна част от развитието на българския плакат и дизайн.

Димитър Трайчев се отнася иронично към тези тържествени нотки

спрямо своя принос, нарича изкуството си стока, даже мейнстрийм, като шеговито и с настроение изчуква тези „възпоминания“ върху своята въображаема паметна плоча. Това неглижиране обаче създава една неповторима обаятелност и естествено излъчване на мащабната му продукция и нейният „удар“ се възприема непосредствено и спонтанно в концентрацията на галерийната среда. За усвояването на пространството и аранжирането на експозицията изключително помогнаха и студентите от специалност „Плакат и визуална комуникация“.

Тук е мястото да се наблегне на още една забележителна част от празника „Изложба на Димитър Трайчев“, а именно авторският тур в експозицията. В присъствието на конкуриращ откриването брой посетители Трайчев сътвори впечатляващо „One Man Show“, с което в рамките на два часа разкриваше пред публиката и студентите куриози и факти от кухнята на занаята и процеса на случване в работите му.

„Изложба на Димитър Трайчев“ / авторския тур в изложбата, галерия „Академия“, НХА

„Изложба на Димитър Трайчев“ в галерията на Националната художествена академия даде уникалната възможност да се покаже и разкаже отново, но за първи път в такъв мащаб, за колосалното творчество на един от знаковите български плакатисти. Заради своето изкуство, авторитетната си нетърпимост към „безобразното“ и яловото и заради своя авангарден мироглед и запазена младежка трескавост през годините Трайчев продължава да бъде фактор – обаятелен колега, съратник и сътрапезник с чаша розé в ръката.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 30 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: