1 – 30 септември 2022
Пловдив
Националните есенни изложби и тази година затвърждават приетия, последователно следван вече десет години стандарт от куратора проф. Галина Лардева да представят
млади и утвърдени автори с активно присъствие на художествената сцена
в страната и чужбина. Мотото на тазгодишното издание е „Споделено пространство“, което играе ролята на главен медиатор и насочва към няколко възможни интерпретации. Буквална – като пространства, пропити с дълга традиция и история, които художници като Георги Божилов – Слона, Иван Кирков, Атанас Яранов, Дечко Узунов, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и много други с изявите си в Камерните есенни изложби в Стария град превръщат в територия на свободния творчески дух още от 1970-те (до средата на 1970-те години на страниците на периодичния печат се срещат с това название, представяйки предимно пловдивски автори; по-късно, превърнали се в значимо събитие за художествената сцена, се преименуват на Национални есенни изложби). Втората интерпретация може да се отнесе към интимния свят на художника, където въображението предоставя необятна територия без ограничения. Третата – като диалогични пространства, пресечна точка на смисли, подходи и присъствия.
Ангеларий Димитров / Под карантина 2022,130 х 150 см; акрилни бои, платно
Ангеларий Димитров в серията си творби в Балабанова къща (първи етаж) прави дисекция на собствената си душевност, изваждайки на показ слабости, страхове и предразсъдъци; полемизира темите за отчуждението и самоизолацията в търсене на отговор на въпроса дали в този технологизиран, задръстен от информационно насищане свят не се превръщаме в механизиран герой от странен филм. За да изгради образа в композиционното пространство, А. Димитров използва елемент от видеоигрите – пиксел, като препраща към видеоиграта Minecraft, в която геймърът проектира и създава действителност по собствено желание. Друг, често използван от автора обект, е VR-ът (виртуални очила), който позволява на индивида да избяга от реалността и да заживее в своя илюзорен свят.
Творческа реинтерпретация на тема, която разработва отдавна, представя Анжела Терзиева с изложбата си в двора на Балабанова къща в серията „Пленено детство“.
Анжела Терзиева / Пленено детство (Покоряване на света), 2021,100 х 100 см, маслени бои, платно
Младата художничка ситуира персонажите в урбанистична среда, като взема фрагменти от различни пространства и ги съчетава в нова композиция; неяснотата в размитите, загатнати или напълно отсъстващи образи създава усещането за сън, за спомен. В тази нова реалност фигурата, предметът или пейзажът спират да носят конкретиката на миналото и повеждат зрителя
към пластовете на психичното, към спомена, към страховете и травмите
от детството. Водещо е посланието за вредата, която нанася на деликатната детска душа маниакалното желание на възрастните да контролират развитието на децата си.
Също в Балабанова къща (дълбока зала) зрителите се срещат с естетизираната живопис на Атанас Ташев. В серията си голямоформатни платна художникът пресъздава градски и алтернативни пространства, в които се противопоставят и взаимно обуславят физически видимото и духовното, рационалното и емоционалното.
Атанас Ташев / Градски пространства 3 2022, 117 х 147 см, акрилни бои, платно
Те са отправна точка за социална и философска интерпретация на теми от съвремието ни, които се превръщат в естетически и етични оценки. Градските пространства – подлез, летище, улици, пазари, карнавали, носят белезите на дехуманизацията, която неизбежно е свързана с проблемите на технизацията, манипулацията и властта, за автора „тези места са променили своята същност и са се превърнали в
„контраместа“ в градската култура,
отразяват социални, културни, политически, психологически и екзистенциални проблеми на съвременното общество“.
Дарина Цурева, която помним с участието ѝ във форума през 2004, в сводестата зала на Балабанова къща представя серия гравюри на стъкло, творческа посока, която следва с траен интерес през последните четири години.
Дарина Цурева / опит за летене
Цурева видоизменя познатата ни техника, играейки си с тъмния фон и с получаването на двойна рисунка чрез наслагването ѝ една върху друга: основа – силует в самия фон, прокрадващ се зад стъклото, и рисунка – гравюра върху самото стъкло. Освен като технология творбите ѝ впечатляват и със замисъла. Символи, артефакти, безплътни образи като видения, знаци зад очевидното, изпълват композициите, в които се усеща една
тиха, меланхолична тревожност.
Тук живописецът Дарина Цурева е пестелива откъм цветове, работи в монохромна тоналност, свеждайки я до черното и бялото, като създава обобщено, лаконично, сдържано изображение отвъд границите на фигуративността, макар да не губи анатомичните очертания.
Карина Попова е художник, който работи с различни медии – фотография, керамика, стъкло и рисунка, преливащи една в друга както визуално, така и като концепция. Всеки елемент в рисунките и фотографиите, представени в къща Хиндлиян, е пространство от мистични места, дефокусирани обекти и хоризонти, силуети в движение, постигнат е особен ритъм в редуванията на видим и неясен образ, игра между полутоновете, нюанси.
Карина Попова / Кораби
В работите си Карина Попова интегрира текст, оформен като калиграма, позовавайки се на лични преживявания или само на въображението си,
словото става част от самата фотография,
без да нарушава композиционната цялост. Освен когато не е умишлено търсен ефект – фрагментиране/кадриране на спомените и местата, подобно на фотографска лента.
Скулптурата е представена в лицето на две поколения автори. Валентин Митев (двор на къща Хиндлиян) трансформира дървото и метала в мека течаща форма, представяйки чрез една съвременна визия, с нова форма и съдържание скулптурата от дърво отвъд пластичните характеристики на материала. Във всяка от творбите движението на формата кореспондира различно композиционно, сякаш се подчинява на законите на някаква биологична маса, която набъбва, изскача, протяга се, потъва, люлее се, виси, живее с богатството от текстури, повърхности, шлифовани или запазили своята автентичност.
Валентин Митев / Три пъти за щастие (Провал III), 2021,120 х 120 х 100 см, дърво, метал
В двора на къща „Мексиканско изкуство“ Русен Дойков представя своите абстрактни пластики. Еклектичните композиции от колорирана стомана увличат зрението, мисълта и въображението със своите геометрични обеми от равнини с неправилна форма,
свързани на принципа на свободната асоциация.
Структурата на творбите е променена от релационна към обща симетрия, а композицията става холистична. Завихрящи се движения, внезапни пречупвания, игра с цвят, материал и структура, мащабни постаменти с графитен цвят контрастират и едновременно с това подсилват архитектониката и допълват общото монументално звучене на творбите. Русен Дойков изучава формата като резултат от логично свързани в пространството правоъгълни елементи с фрактален характер, нейната редукция и как тя взаимодейства в нови комбинации една спрямо друга в различни опозиции: конвекс – конкав; експониране: вертикал – хоризонтал; материалност: присъстващо – отсъстващо, правилността като условие за трансформация на равнините в повърхнини.
Николина Джановска / Моите кутии за спомени
Изследването на понятието кутия, където изобразителните търсения целят да достигнат до същността на връзката „предмет-пространство-обвързаност“, разглежда в голямоформатния графичен цикъл „Моите кутии за спомени“ – класическа линогравюра, отпечатана върху текстил и няколко отпечатъка на хартия – художникът и изкуствовед Николина Джановска. Тази серия е естествено продължение на темата „Наследство“, която разработва периодично през последните двадесет години.
Кутиите-сандъчета се превръщат в метафора на спомен.
В трансформирането на спомена – ментално и смислово, превръщането му от обект в субект и заживяването му в ново пространство, Джановска включва емоцията като мощен фактор, активиращ творческия импулс и процес.
Компютърните симулативни манипулации на Петър Чиновски (мааза на къща Хиндлиян), схематизирани, стилизирани, граничещи с картографията, сателитна снимка, чертеж, графика-диаграма, стават визуален код за бранда на рекламните материали тази година. Творбата с название Machine à habiter, използвано от арх. Льо Корбюзие през 20-те години на миналия век, за да опише идеята си за функционална къща като „машина за живеене“, става представителна за темата на изданието
Петър Чиновски / Machine а̀ habiter, 2022, 100 х 100 см, хартия, МДФ
„Решетките приличат на „полупропусклива мембрана“ – те разделят пространството, което става достъпно за едни и недостъпно за други, но преди всичко допринасят за илюзията за недостъпност и отделеност“, споделя художникът и допълва, че проектът се основава на визуалното присъствие на
мрежи в разпределението на пространството в социална група:
планиране на градски пространства, разделяне на едно пространство на помещения с различни функции, картографиране на улици с навигационна маркировка, поставяне на граници и бариери, разрешения и забрани.
И тази година Националните есенни изложби се превърнаха в събитие в културния календар на град Пловдив със силното си авторско присъствие, интересна концепция и вдъхновяваща тема.
Наташа Ноева
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 50 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
