4 – 28 април 2022
Изложбен комплекс „Рафаел Михайлов“, Велико Търново

„За да летиш бързо като мисълта,
до където и да е,
трябва да започнеш със съзнанието,
че вече си пристигнал.“

Ричард Бах

+++

През изминалите месеци и години редуването на периоди на карантина и изолация доведоха до самоограничение, отчужденост и самота. При Пламен обаче виждаме една повишена динамика в създаването на творби – процес, който никога не е прекъсвал, но в този момент като че ли овеществи невероятната му енергия в поредица графики, белязани от силната му индивидуалност.

Завършил графика при проф. Иван Маринов,

изкуството на черно-бялото е първата любов на автора,

но това, което ни привлича в настоящата изложба, е цветът. Цветът, който толкова живо искри от творбите на Пламен! Свободното боравене с ярки, стимулиращи сетивата цветове е типично за него. С радостта на дете, очаровано от силата на чистия цвят, той пренася тази енергия в своя вселена, със свои герои, свои теми и сюжети, надградени от дълбоките му познания за древни цивилизации и техните легенди и предания. Това обединяване на култури, естетически светове и идеи се случва с такава лекота, сякаш всички религии, митове и изкуства са клони на едно дърво.

Също толкова въздействащо е и черното, с което рисува. То създава ред сред всички омагьосани твари, вкарва порядък в поредицата от сюжети и дава посока на крилатите същества, които следват въображението на автора. Тази рисунка привлича и омагьосва с ритъма на безбройните детайли, ритмично, както разказвачът започва с „… и тогава…“ авторът се връща отново и отново… Рибите с лекота прелитат от картина в картина, виното никога не свършва, денят и нощта не следват хода на природните закони. Няма жива или мъртва природа, всичко е движение на материята.

Изкуството на Пламен е изцяло подчинено на образа, създава

връзка между миналото и настоящето,

прехвърля мост от ръчно колорираните щампи на Възраждането към надничащите отвсякъде стикери на стрийт арта. За него натурата е отдавна прескочена условност. Образите от графичните листи са цитати. Само че не обикновени цитати, а оживели фрази, самоопределили се като индивидуалност, изчистен знак, разпознаваеми, любими, като среща със стар приятел, за която отдавна се надяваме.

Тази амалгама от фигури: митични създания, сгради, кораби, древни съдове, образи и символи ни въздейства по специален начин – сякаш ни въвежда в мистичен ритуал. И така, влезли в приказката, привлечени и омагьосани, се включваме в този кръговрат на мисли, идеи, образи и сънища, в преддверието на този фантастичен свят, погълнати от разказаните и неразказани истории, чувстваме, че сме у дома – човекът е намерил своето място в заобикалящия го свят. Може и да не го виждаме, но присъствието му се усеща,  той сякаш току-що е влязъл или излязъл от картината.