4 – 29 юли 2022
галерия-книжарница „София прес“

Картините на Цветомила Христова в галерия-книжарница „София прес“ са резултат от връзката ѝ с природата – лирични фрагменти от действителността, филтрирани през субективните преживявания на авторката. Следвайки завета на Сезан, тя търси хармонията отвъд натурата, предава своите богати душевни състояния и

сетивни усещания чрез пейзажа.

На първо място, заглавието препраща към конкретните мигове на уединение и съзерцание, в които човек е най-близо до себе си, а сетивата му са отворени към възприемане и преживяване на външния свят. На второ място са натрупаните житейски преживявания, които търсят своето осмисляне в тишината на природата, в мига на съприкосновението с нея – едно постоянно взаимодействие между вътрешното и външното, обективното и субективното.
Тази интеракция е обусловена от свежите художествени търсения на Христова. Условно символичното и сюрреалистичното, наблюдавани в предишните ѝ изложби, отстъпват на един по-реалистичен и непосредствен поглед. Конкретиката на изобразеното засилва усещането за автентичност и виталност и гарантира съпреживяването на зрителя.

Цветомила Христова / Сенки

Малките усамотени фигури, които откриваме в пейзажното пространство, също препращат към интроспекцията и себеразбирането, към усамотението, подсилвайки общото меланхолично звучене. Така изложбата „Мигове на преживяното“ бележи нов етап от творчеството на авторката, в който емоцията се разлива свободно на големи платна, а екзистенциалното безпокойство и социалното напрежение от последните години намират израз в изчистената ѝ живопис. Страданието обаче не е буквално изплискано на платното, a имплицитно заложено в минорните тонове, в драматизма на облачното небе, в пандемичната дистанцираност и отстраненост, то е вече преживяно, осъзнато и укротено. Изключение правят двете платна с автобиографичен елемент, отличаващи се със затворен, интериорен фон, с лицата в близък план, рефериращи директно към страха, който се стреми към преосмисляне и разрешаване. Особено внушителна в това отношение е картината „Червено“, алармираща за ужаса, породен от извънредните външни обстоятелства, от подсъзнателните асоциации, съновидения и предчувствия, чрез избора на цветовата гама, чрез подаващата се ръка и втренчения, провокиращ женски поглед.

Живописта на Христова обаче не се интересува от злободневните социални проблеми, тя търси и открива хармонията, извличана от общуването с природата. Майсторски балансира между светлини и сенки, ярки контрасти и съзвучни цветове в емоционално наситени, стегнати композиции. Уравновесени са

стихиите в изложбата – водата с морската шир

и басейните, земята с пясъка, безбрежните треви и изразителните дървета (изключително живописни са дриадовидните гръцки маслини), въздухът, закодиран в трептящите бои и небесното движение. Уравновесени са темите и чувствата – буреносни пейзажи се редуват със слънчеви настроения и разнопосочни пътеки. Силно въздействие оказва поредицата с басейна, където конкретните летни мигове се превръщат в своеобразна философска алегория. „Басейнът I“ си служи с добре познатата метафора, напомняща за картините на Дейвид Хокни или за едноименния филм на Бинка Желязкова, привнасяйки нови нюанси и различно звучене. В нея виждаме граничното състояние на нерешителния човек, изправен между сивото пространство на страха и апатията и магнетичния басейн. В един по-общ контекст долавяме алюзията за обществото в състояние на безтегловност, на епидемична криза, където животът е на една ръка разстояние, но сякаш малко недостига, за да го уловим. В противовес и/или като допълнение е „Басейнът II“ – балансиращото оптимистично платно, в което нерешителността е преминала в действие, фигурата се е потопила в живота и сивите тонове са отстъпили на спокоен колорит, ознаменуващ зрелия край на личното интроспективно пътуване.

Именно тази хармония, интровертният поглед, настроен към съзерцание и вглъбяване в тишината, извеждат посланието на изложбата, спокойната разсъдливост и жизнеутвърждаващата неизчерпаема надежда, така необходима в условията на социален смут.

Елиза Младенова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2022, 27 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: