17 май – 17 юни 2022
галерия „Нирвана“, София

Да се пише за проф. Десислава Минчева е трудна задача. Особено когато респектът и възхищението, които изпитвам, се отнасят за човек, преподавател и художник от нейната величина. Професор в катедра „Рисуване“ в Националната художествена академия, носител на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ за 2021 година, творец с многобройни участия в общи изложби и самостоятелни изяви в страната и чужбина, тя няма нужда от представяне. А и за нея титлите и редовете в биографията не са нищо повече от суета, защото вярва, че по-важен е пътят към откриването на себе си. Вярва, че „изкуството трябва да ни отвежда над трагедията и бита, че е нещо сакрално, че съдържа в себе си често безплоден, но постоянен стремеж към съвършенство, че е еманация на съпричастността към другите или поне за малко ни отделя от сивотата на делника“.

Последната ѝ изложба „Места и хора“ в столичната галерия „Нирвана“ представя пейзажи и портрети, изпълнени в сух пастел – една не толкова известна и рядко употребявана техника, датираща още от 16 век, превърнала се в нейна запазена територия (сух пастел върху грунд на платно). Съобразена с галерийното пространство, експозицията включва 23 голямоформатни картини, инспирирани от пътуванията ѝ в Китай, Индия и Гибралтар. Всяка една от трите зали се превръща в своеобразно

отражение на светове, култури, ценности,

а текстовете, съпровождащи творбите, ни позволяват да надникнем в интимния свят от размисли и чувства, развълнували авторката при досега с непознати места и хора.

В първата зала са показани пейзажи от Китай – мистични, тайнствени, притихнали в тишина, внушаващи усещане за хармония и съвършенство. Виждаме едно от любимите ѝ места, което неведнъж е рисувала – езерото в Ханджоу с изсъхналите лотоси, потънало в мъгла, носеща се над гладката водна повърхност; срещаме се с древни къщи и храмове, осветени от сребърни или розови луни, сенки, прокрадващи се в нощта. При внимателно вглеждане се виждат пластовете положена боя, богато нюансираната тоналност. Едновременно с това пастелът допринася за една мекота и ефирност на въздействието, а златният прах, който покрива на места или изцяло повърхността, създава усещането, че сякаш пред изображението е спуснат воал, превръщайки го в нещо сакрално.

Във втората зала се сблъскваме с друг свят – Индия. Интимното чувство и съкровените преживявания от срещата с Китай контрастират с художественото послание в портретите на мъжа от Варанаси, на индиеца, който е срещнала на една гара в Агра, на майката с дете на ръце, стояща пред аленочервен храм, в пейзажа от Варанаси, където времето е спряло, а хората смирено чакат смъртта си с надежда да не се прераждат повече, за да настъпи краят на земните им страдания.

Монументалният изобразителен строеж и категоричността на рисунката извеждат идеята за

дълбокото спокойствие, настъпило след изстраданата болка.

Да рисуваш портрет не е за всеки. Това е друг свят, цяла вселена, поглед към човешката душа, в която трябва да навлезеш, да я усетиш, дори да се превъплътиш в нечий друг живот. Десислава Минчева е един от най-ярките представители на портретния жанр в българското изкуство и с тази изложба отново ни убеждава в това.

Опит да улови неуловимото за пореден път виждаме в пейзажите ѝ от Гибралтар, експонирани в третата зала. Ултрамариново небе, приковаваща светлина, лъчи, пробиващи през облаците, хълмове, златист или чезнещ хоризонт, сребърна тънка линия, отделяща водата от небето, се явяват като невидима граница между земното и божественото.

Художничката казва, че е искала тази изложба да бъде свързана с името на галерията по някакъв начин и споделя: „За мен нирвана е състояние на безусловна любов. Към хора и места. Независимо от всичко!“ Оставих за финал един портрет, макар той да посреща зрителя още с пристъпването на прага на галерията. Приковаващ, спиращ дъха, изумителен с живописната си виртуозност и духовна извисеност. Портрет на жена с лице, набраздено от белезите на времето, изстрадала плът, в която се крие историята на един човешки живот, с поглед, отправен в необозримото – там, където се срещат преходното и вечното. До което се докосваме при срещата с изкус-твото на Десислава Минчева.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03 / 2022, 31 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: