Пърформанс: Пон де-з-ар, Париж
17 декември 2021
Изложба: 27 декември – 14 януари 2022
Български културен институт, Париж

Може би някои от вас си спомнят филма от 1976 „Момчето в пластмасовия балон“ (The Boy in the Plastic Bubble), вдъхновен от реална история, или по-новата му версия от 2001 „Балоненото момче“ (Bubble Boy), обогатена с абсурд и черен хумор. Сценарият много напомня ситуацията, свързана с пандемията от ковид-19, с която светът се сблъска през последните години. Роден без имунна система, главният герой е изолиран в стерилна среда.

За да излезе и да види света, той се нуждае от специален защитен балон.

Вдъхновени от сюжета на филма, визуалните артисти Ялмур и Юлиан Станкулови стигат до идеята за проекта „Лични граници“, който изследва човешките възприятия и взаимотношения с реалността. За да открият повече за субективизиращата роля на художника, авторите експериментират с рисунки върху прозрачни плексигласови плоскости. Художниците „копират“ върху прозрачната основа образите пред тях и предполагат, че този подход би довел до точното изобразяване на действителността. Но дори и най-малкото движение всяко тяхно вдишване довежда до разминаването на нарисуваните линии с обектите зад тях. При повторен опит новите линии се припокриват или разместват с първите. Според тези експерименти

точното възпроизвеждане на обективната реалност е неосъществимо.

Тоест от момента, в който художникът докосне повърхността, започват неизбежни процеси на субективизация.

Чрез пърформанса „Лични граници“ художниците проверяват достоверността на предишните резултати с използването на нова основа – двуметрова прозрачна сфера. Единият от тях влиза в сферата и рисува, а другият документира случващото се. Мястото на изпълнението е избрано заради неговата символика. Много хора са писали за него, но думите на известния историк на изкуството Кенет Кларк в книгата му „Цивилизацията“ правдиво го описват, както и вълненията на младите артис-
ти, преминаващи оттам:

„Застанал съм на Пон де-з-ар в Париж. От едната страна на Сена е хармоничната рационална фасада на Френския институт, построен като седалище на Френската академия към 1670. На другия бряг е Лувър, строен непрекъснато от Средните векове. По този мост през последните сто и петдесет години студенти от художествените училища на Париж са бързали към Лувър, за да изучават произведенията на изкуството там, сетне са се връщали в ателиетата си да разговарят и да мечтаят да направят нещо достойно за голямата традиция.“

По време на пърформанса се случва нещо изненадващо: разликите между вътрешния и външния климат насочват експеримента в друга, неочаквана посока. От момента, в който художникът влезе в сферата, започват процеси на кондензация. Като резултат плътните линии на рисунката върху транспарантната повърхност постепенно се превръщат в прозрачни очертания върху вече замъглената основа. Само линиите на рисунката остават местата, през които може да се види реалността извън сферата.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 14 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук