22.10 – 05.11.2024
Зала Райко Алексиев

Юбилейната изложба на Симеон Николов в галерия „Райко Алексиев“ е посветена на 80 години от неговото рождение художника. Организирането на подобна експозиция е маркер за култивиране на устойчива памет. Фин човек и много добър живописец, Симеон Николов базира своята естетическа концепция на деликатност на колорита, дълбочина на преживяването и усещане за пространство. Платната му носят особена вглъбеност, която може да се определи като меланхолично спокойствие, съзерцателна дистанцираност или царство на състоянието.

Симеон Николов проявява траен афинитет към пейзажи, портрети, натюрморти и композиции с конкретен и абстрактен характер. Независимо че работи в периода на социализма, той остава встрани от парадигмата на системата, от бездушната приповдигната атмосфера на изобразителните формули и клиширани образци.
Непосредствено преди да постъпи в Художествената академия през 1968, художникът работи в Родопския драматичен театър. Артистичната общност, увлечението по синтез на форма и пространство, лаконичният изказ му повлияват на избора при специалност в Академията. Приет в специалност „Плакат“, той бързо се преориентира към живописта, която сякаш повече приляга на натюрела му. Така през 1973 завършва живопис при проф. Петър Михайлов. Въпреки всичко работата в театъра остава траен отпечатък върху творчеството му – от сценографските решения и от естетиката на плаката в произведенията му се разчитат реминисценции като стегната конструктивна форма, моделирането на пространството, ролята на осветлението.

Симеон Николов / от изложбата

Основна тема в творчеството на Симеон Николов са величието и красотата на Родопите. Той завинаги остава здраво свързан с природата на Смолянския край. В произведенията, показани в изложбата, планината е представена в нейната динамика – като интерпретация на сезоните, като състояния, провокирани от мотива, като експеримент по посока на пластически похвати. Пейзажите от 70-те и 80-те години пресъздават различни състояния на природата и разнообразни емоционални преживявания. Платната от този период носят сдържаност, която граничи със своеобразна артистична дистанцираност. Те въплъщават духа на своя създател – изискан човек, който отстоява богатството на живописния тон и балансирания контраст. Червената скала“ от 80-те години приковава погледа на зрителя – тя изразява екстатичен жест, непоколебим възглед за структуриране на композиция и дълбок експресивен колорит. Мощно, уплътнено въздействие на едни колоритни маси пък притегля към „Край Смолян“. В произведенията от 90-те години акцентът е поставен върху единен колорит – в платна с аналогични композиции властват топли, балансирани тонове, които носят усещане за носталгично спокойствие и безбрежна тишина. През това десетилетие се наблюдава плавно движение към „разтваряне“ на форми и контури. Заглавия като „Експресия“, „Зима“, „Гора“, „Есен“ напомнят, че истински важното не се крие в думите, а във внушението и взаимодействието. Мотивът невинаги е разпознаваем и детайлно наподобителен. За Симеон Николов пейзажът е повод за изживяване на емоция, преклонение пред могъществото на природата и осмисляне на богат колоритен експеримент.
В портретите смолянският художник акцентира на вътрешната същност на модела. Независимо дали изобразява членове на семейството, приятели, колеги или просто модел, той се вглежда в душата на портретувания и умело овеществява прилика и състояние.

За него от съществено значение са конструкцията и цветът. Без остър ракурс и дисонанс, той създава платна със силно въздействие. В различните варианти на „Ателие“ той разчита на прецизно разработени колоритни хармонии. Платната са пестеливи откъм детайл, с акцент на светлината.
Принципно в картините на Симеон Николов контрастите не са крайни, но винаги присъстват като светлосила. Играта на светлината е ключова за художника – тя е онази фина настройка, която моделира платната така, че винаги да бъдат забелязани.

Социализацията на изкуството е много важна. Тя е ключова както за рецепцията на творчеството, така и за живота на творбите. А изкуството на Симеон Николов достига до сърцата на хората и живее там, защото е достъпно, неподправено и директно представено.

Даниела Чулова-Маркова