17 септември – 30 ноември 2021
Български културен институт, Париж

25 000 квадратни метра рециклируем тъкан полипропилен в сребристосиньо и 3000 метра червено въже обгръщат и пристягат един от символите на Париж. Силуетът на Триумфалната арка остава разпознаваем, монументален, но едновременно с това тя е и нежна, крехка, трептяща. Отразява небето на Париж и променя цвета си с него. Чувственият образ събужда тактилното въображение и ти се иска да я пипнеш. Платът е твърд – покрит със сребрист пулверизиран алуминий, а през оплетката тук-там прозира синьо. Когато си близо, погледът търси жилите на червените въжета и тръгва по тях като по меридиани и паралели. Само 16 дни, а след тях Арката никога повече няма да е същата. Сребристосиният послеобраз ще остане завинаги в съзнанието – както с моста Пон Ньоф, езерото Изео, Райхстага.
С изложбената дизайнерка Мартина Денева бяхме в Париж, за да инсталираме и открием документална изложба, разказваща българската част от биографията на художника. „Кристо. От Габрово до Триумфалната арка“ ще остане в Българския културен институт в Париж до края на ноември. Проследява една далечна предистория на проектите на двамата артисти –

слабо позната, тя е една от най-важните истории в българското изкуство.

Не за да разберем миналото, а за да повлияем на настоящето. Кой друг български художник умее да променя действителността по-добре от Кристо?

Изложбата беше създадена през 2017 с мащабно проучване в Държавен архив – Габрово, в партньорство с множество културни и образователни институции в града и с препоръките и отличните текстове на Евгения Атанасова-Тенева.

Тогава я нарекохме „Роден в Габрово“. Сега я адаптирахме за чуждоезична публика, добавихме експонати и продължихме разказа, преминавайки през София и стигайки до Париж, където Кристо в началото живее под наем в малка стаичка до Триумфалната арка.

Изложбата ни пренася във фабрикантско Габрово, където завършилият във Виена инженер Владимир Явашев е нает като специалист в текстилната фабрика „Принц Кирил“. Тук той се среща с бъдещата си съпруга, която гостува в Габрово за годежа на своя приятелка. По това време Цвета е административен секретар на Художествената академия, в кръга ѝ са редица художници и артисти, които ще са чести гости на семейството в индустриалния град, когато през Втората световна война над София започнат да кръжат военни самолети.

Явашеви имат трима синове – Анани, който става популярен театрален и киноактьор, Христо, който става Кристо, и Стефан, който поема по пътя на баща си като инженер химик. В текстовете си за изложбата Евгения Атанасова-Тенева добре предава огромната подкрепа на майката при формирането на художника: детските игри, в които творческата фантазия на Христо се развихря и той увлича и организира приятелчетата си във всевъзможни „проекти“, изкуството, което се случва като на игра, кръжокът по рисуване на учителя Попов, където той и няколко разпознаваеми бъдещи художници и архитекти се учат да улавят формата и характера, неуморното рисуване във всеки свободен момент. Домът е част от малка семейна фабрика за химически продукти (Цвета е предприемач наравно с Владимир, а всъщност повече).
Децата играят в двора до пълния с варели склад на фабриката. Платовете и варелите от детството на Христо за пръв път в Париж ще се превърнат в материал на неготово изкуство. У Жан-Клод художникът ще открие верен партньор и бизнес двигател на проектите, които реализират заедно. Усетът за природния пейзаж, преживяван и многократно рисуван в местността Качорите, ще се прояви в проекти като Завеса в долината и Бягаща ограда. Възпитан в дух на свобода и жажда за изкуство, Христо отказва да се примири със загубата им в най-тъмните години на сталинизма. От Габрово през Пловдив, София, Прага, Виена, Женева Христо открива свободата и световното изкуство в Париж. Упорито двамата с Жан-Клод гонят целите си, с много труд, години преговори, въвличайки стотици съмишленици. Мечтите им са толкова смели и красиви, така детайлно построени в проекти, че могат да се случат дори когато тях, двамата, вече ги няма.

Лесно е да разчетем следите на зараждащото се, когато то вече се е случило. Вярно е, че произведението е отвъд автора и биографията е измамен жанр.Големият залог зад тази малка документална изложба е създаването на Център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово – с изложби за техните проекти, с изложби на съвременни автори, с ателиета и резиденции. Техните имена имат заряда да разтърсят и преобразят една световно невидима сцена, която има нужда да си повярва и да промени собствената си реалност.