11 юли – 31 август 2024
ХГ „Димитър Добрович“, Сливен,
Узунова къща
Да си представим, че сме на кораб в океана. Живеем в този кораб и преминаваме през стени от вода – ту чисти, ту издраскани, слънчеви или мрачни, мирни или бурни. Така се разтваряме в живота си. Накрая си спомняме не материалното тяло на кораба с неговата метална машинария, а възторзите на любовта, откритията, загубите и самотата – лекотата и драматизма на самото пътуване.
По стените на галерията виждате експонирани избрани страници от пасажерския дневник на Мариана Янкова, които авторката споделя с нас. А самата галерия се превръща в кораб на споделянето.
Защото изкуството е споделяне.
В своята трета самостоятелна изложба Мариана Янкова ни показва различни духовни пейзажи, видени през илюминатора на нейното лично пътуване между втората изложба и сегашната. Един особено важен период на творческо съзряване и концептуално израстване. Мариана поставя своето изкуство, и себе си в него, в рамката
„визуален артист, който работи в областта на абстрактната фотография“.
Всъщност тя е артист, който смело използва съвременните технологии и умело размива остарелите рамки за дефиниране на изкуството. Грижливо култивира почвата в граничните зони, където са градините на нейното изкуство. Произведенията ѝ, първично събрани с фотоапарат, нежно преливат между видовете и жанровете на така нареченото изящно изкуство. След артистичното обработване на обектите авторката постига силно въздействие. Творбите ѝ са ту мощно графични, ту избухват в цветове, ту са акварелно нежни, минималистични и тихи. Вълнуващи.
Мариана Янкова / Преминаване
Новаторите на ХХ век успяха да разбият драстично жанровите граници с багери в търсене на модерно въздействие. Дали ще се рисува с бои или с разложени октоподи отдавна е все тая, стига да не мирише. А в новото хилядолетие извоюваната безграничност на съвременното изкуството вече се проблематизира от нашествието на изкуствения интелект. Вероятно ще има нови граници, защото знаем всичко тече, а реката е уж позната, но винаги стряскащо различна.
„Важни са начините и средствата!“, поучително казва на Алиса Бялата царица. Начините и средствата при постигането на целта, а не самата цел са голямата цел на живота. Източната философия за важността на пътя се отнася и за творческия път на Мариана Янкова.
Фотографията изковава термина „обектив“ и ние казваме „обективно вярно“ за твърдения, свободни от субективни интерпретации. Тъкмо в обратната посока се движи методът на Мариана. Тя снима, но заснетият обект преминава многократно през „субектива“ на автора и подлежи на обработка до момента, в който напълно се отчужди от заснетата реалност до чиста абстракция. Предпочитам да мисля за нейните творби извън и над определенията, като за „поглед през илюминатора на душата“, защото тъкмо илюзорното и копнежното са важните тук, а не материалният носител.
Та от какъв материал са сънищата и мечтите ни, дами и господа? Да! И точно такива – нематериални, светлинни, съзерцателни и силно въздействащи са творбите на художничката Мариана Янкова!
Мария Ландова, слово при откриване на изложбата
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04/ 2024, с. 30
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
